Плазмодезмите са канали в структурата на растенията, които свързват съседни клетки една с друга, пише агенция “Фокус“, цитирайки изследване публикувано в журнала Nature Plants.
Увеличението на азота намалява растителността “Растенията нямат клетки, които се движат свободно като човешките, тъй като растителните клетки са като слепени една с друга. Затова те се отличават с различен начин на комуникация и това са тези канали,“ се посочва в проучването. Екип учени е установил, че когато растението е наранено, материал, наречен калоза, изпълнява ролята на бариера в тези канали, изграждайки стена, през която малко хранителни вещества или сигнали могат да преминат. Калозата се използва и за изолиране на инфектирана част от растение. Фотосинтезата е по-древна, отколкото се смяташе досега. Изследователите са открили, че наличието или липсата на калоза в плазмодезмите се регулира от два различни ензима – единият реагира при инфекция, а другият при механичен стрес, като разкъсване или пробиване. И в двата случая калозата изолира наранените или инфектирани клетки, създавайки зона на карантина.
Ако толкова много хора са против употребата на животни за храна, за да не им се причинява страдание, независимо, че въпросните животни съществуват само защото са отглеждани за храна, имаме ли право да причиняваме тогава страдание на растенията? Очевидно те също реагират на увреда и имат механизми за защита, следователно трябва да сме хуманни и към тях. Въпросът е, приемем ли тези концепции, как точно ще оцелее човекът – може би за да е хуманен трябва да мине на чиста химия?
Източник: zarata.org
