Под ръководството на инж. Стаменов са изграждани участъци от автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, Аспаруховия мост във Варна, фериботния комплекс Варна - Иличовск, ж. п. линията София – Мездра и още редица инфраструктурни проекти. Барелефът е изработен с лични дарения на членовете на Националния клуб на строителите ветерани, Научно-техническия съюз по транспорт, Българска браншова камара „Пътища“, Камара на строителите в България и др. Барелефът е в памет на инж. Стаменов и приноса му в изграждането на модерната пътна и железопътна инфраструктура на България.
По повод 140-годишния юбилей председателят на АПИ инж. Ангелов и екипът на агенция получи поздравителни адреси от президента на Република България Румен Радев, от председателя на УС на Националното сдружение на общините в Република България и кмет на Велико Търново Даниел Панов, от генералния директор на Национален институт по метеорология и хидрология доц. д-р Илиан Господинов, от председателя на УС на Българска браншова камара „Пътища“ инж. Стефан Чайков, от директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов и др.
През своята 140-годишна история държавната пътна администрация преминава през различни етапи на своето развитие, като най-интензивните промени са в началото на 21-ви век. През 2000 г. с решение на Народното събрание Главно управление на пътищата /ГУП/, което е създадено през 1952 г. се преобразува в Изпълнителна агенция „Пътища“. Агенцията за кратко е Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ /ФРПИ/ между 2006 г. и 2008 г., а от2008 г. до 2009 г. е Национална агенция „Пътна инфраструктура“. От септември 2009 г. до момента държавната пътна администрация е Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.
Основите за създаването на пътната администрация се полагат с Указ №267 от 3 април 1883 г. на княз Александър I Батенберг. С него се утвърждават законите за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите. С първите държавни документи за проектиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са изработени от княз Михаил Хилков, който е бил управляващ Министерството на общите сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на държавата. По-късно МОСЗТ се управлява лично от министър-председателите Драган Цанков, Петко Каравелов и др.
През 1887 г. пътната мрежа, която преди Освобождението е била 2100 км, достига 3367 км, с 5176 моста и водостока, от които 2026 дървени, 2973 каменни и 177 железни. През 1912 г. пътната инфраструктура достига 8876 км, с 15 450 моста и водостока и 492 кантона.
С Постановление № 922 от 24.12.1952 г. на Министерския съвет се създава Главно управление на пътищата към Министерския съвет.
На 19 май 1971 г. с Разпореждане №239 на Министерския съвет се утвърждава изграждането на автомагистралния пръстен на страната в направленията: София – Пловдив, Сливен – Бургас – Варна и София – Плевен – Бяла – Попово – Нови пазар – Девня – Варна.
Днес републиканската пътна мрежа е близо 20 хиляди километра. От тях над 825,4 км са автомагистрали, 2879,4 км – първокласни пътища, 4019 км – втори клас, 11 836,1 км – трети клас, а около 382 км са връзките при кръстовища и пътни възли.
