Петокласничките Лора, Дора и Василена разказаха за раждането на инициативата на „Българи за България” и за най-българската традиция – празникът на Баба Марта. За силата на родовата памет и родовия корен, втъкани в българската национална носия, за посланието на един народ, вплел смисъла на своето вековно съществуване в усукания червен и бял конец като символ на здравето, щастието, плодовитостта и изобилието.
Директорът на училището Галя Богданова, пременена в национална носия, посрещаше грейналите от радост очички на малки палавници. Заеднонея бе и самата Баба Марта, в чийто образ се бе превъплътила ресурсният учител Анжела Пелова, която раздаваше усмивки и мартенички.
Дворът на школото оживя в пъстра мартеница от ученици и учители, пременени в национални носии, под звуците на най-българското хоро – Дунавското. Ръка за ръка, рамо до рамо, сърце до сърце пъстрото кирилометодивско хоро изпълни с многоцветни багри слънчевата утрин.
Със знамето на България Баба Марта поведе хорото, което се изви като пъстра жива мартеница, галено от топлите лъчи на първомартенското слънце.
