Разкрити са случаи, в които се овластяват кметове на общини да ограничават или да забраняват достъпа до определена горска територия.
Според Закона за горите извършването на такива действия с цел опазването и защитата на горските територии и дивеча или в интерес на здравето и безопасността на гражданите е правомощие на директора на регионалната дирекция по горите за всички видове горски територии и затова стореното от общинския съвет недопустимо иззема нормативната компетентност.
Нарушения са констатирани и когато местният орган на власт налага за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии кметът или инвеститорът, съгласно решението на общинския съвет да прави искане за предварително съгласуване единствено пред комисия в Изпълнителната агенция по горите.
Същевременно, по силата на Закона за горите промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии извън тези, които са публична държавна собственост се извършва: от комисия в регионалната дирекция по горите - за поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната регионална дирекция по горите или от комисия в Изпълнителната агенция по горите - за останалите.
Ето как, чрез "подбиране" от Общинския съвет на органа, пред който кметът или инвеститорът прави искане за предварително съгласуване се потъпква законодателното разрешение.
От ВАП са намерени норми, според които ползванията от горските територии на общината са възмездни винаги.
Според Закона за горите възмездни без изключения са добивът на дървесина и/или разпореждането с нея.
Не така е решен от законодателя въпросът, касаещ ползването на недървесни горски продукти, а именно добивът на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи и мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях. По силата на Закона за горите безвъзмездни и свободни са част от тези ползвания - на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях, когато не представлява стопанска дейност.
По този начин от общинските съвети се отнемат права, признати от законодателя.
Намерени са и разпоредби, според които движението в горските територии и по горските пътища на товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само с разрешение на кмета на общината.
По силата на Закона за горите за подобно действие се изисква разрешение, но от друг орган - директор на регионална дирекция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице.
По този начин от местния орган на власт е „присвоена“ чужда властническа компетентност в нарушение на повелителна законова норма.
Налице са текстове в общински наредби, изискващи внасяне на депозит за издаване на разрешение за движение по горски пътища. Това процедиране е незаконосъобразно, първо, защото кметът не е органът, който издава разрешението и , второ, понеже в Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на земеделието, храните горите и министъра на вътрешните работи не се съдържа подобна обременителна уредба.
В подзаконовите актове е предвидено и, че строителство в горските територии, собственост на общината, без промяна на предназначението, се допуска при изграждане на следните обекти: стълбове за въздушни електропроводи; нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия; надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации с диаметър над 1500 мм.
От своя страна, изключенията на Закона за горите не се разпростират спрямо изброените обекти и, следователно, в местните наредби е разрешено нещо, което не е позволено от закона.
Към настоящия момент, във връзка с образуваните преписки са подадени 50 протести до административните съдилища.
Нарушения от вида на посочените са открити в 80 подзаконови актове, сред които действащите наредби в общини Перник, Пазарджик, Ловеч, Плевен, Кюстендил, Габрово, Поморие, Севлиево, Банско, Разлог, Асеновград, Карлово, Самоков, Своге, Етрополе, Чепеларе, Трявна, Дряново, Угърчин, Чипровци, Априлци, Гърмен, Тетевен, Мездра, Елена, Девин, Борино, Панагюрище и др.
Ефектът от проверката се открива в предприетите мерки за елиминиране на незаконосъобразните разпоредби с оглед опазване на общинската гори, отстраняване на незаконосъобразни плащания за гражданите, осигуряване на законността на административната и контролната дейност .
Проверката на ВАП продължава.
