На 06.12.2018 г. между двамата била постигната договорка за доставка на 2 тона пилешки бутчета срещу сумата от 3200 лева. Обвиняемият поел ангажимента, като настоял да получи парите за стоката „на ръка“. Жената изпълнила това негово условие и в присъствие на двама свидетели му платила уговорената цена на място, в помещението на склада.
Седмица по-късно, на 11.12.2018 г., обвиняемият М. се обадил на С.С. и й споделил, че му били необходими още 900 лева за плащане на такси по вноса на пилешките бутчета. Тя разпоредила на дъщеря си да му преведе въпросната сума посредством Easypay, от клон в гр. Враца. Още същия ден парите били получени от него в гр. Велико Търново.
През следващите дни С. получила на телефона си няколко съобщения от Н.М. В тях той изтъквал различни причини, поради които доставката на бутчетата се бавела – проблеми с митничари в Румъния, необходимост от плащане на допълнителни 1500 лева за „пускане на камионите“, „пломбирани камиони от НАП“. Това послужило за повод С.С. да се усъмни в действията на „доставчика“ и да се осведоми от свои познати за него. Оказало се, че Н.М. бил във влошени отношения с баща си, не работел в неговата фирма и нямал правомощия като неин представител. Освен това, срещу обвиняемия имало оплаквания от други лица.
Предстои наказателното производство срещу него да продължи в съда.
