Проф. Иво Христов в Мездра: Въпросът, който стои пред България, е дали ще ни има

"Това е книга, представяща в дълбочина българското общество в неговите катаклизми и най-тъмни краски и поведение, очертаваща случилите се и неслучилите се обществени и социални процеси у нас през последните три десетилетия", подчерта в рецензията си Павлина Русева, главен библиотекар в Читалище "Просвета".

"Проф. Христов задълбочено изследва историческите, икономическите, политическите и социалните фактори, лишили постепенно днешното ни общество от надеждата, че "животът е стълба нагоре", както се е изразявал дядо му. Дано повече хора да прочетат тази книга, да се замислят и да потърсят своето място в българското общество, да погледнат как живеят и как възпитават децата си. Чест прави на автора, че споделя искрено и смело изводите си от многогодишните си изследвания на тези процеси и разслоението на обществото ни, както и че вплита между редовете вижданията си като социолог за бъдещите проекции и възможни посоки”, каза още Русева.

Прям и директен в оценките си за развитието на България в годините на т. нар. "Преход", освободен от "политкоректно говорене” и "фризирано лицемерие", на моменти дори провокативен, проф. Христов анализира "без маска и без грим" причините и факторите, довели съвременното ни общество до сегашното му, "уродливо", според него, състояние. Всичко това, гарнирано с ерудираност, ефектна езикова образност и тънко чувство за черен хумор.

Ето някои от основните тези, защитавани от гост лектора:

✓ "Резултатите от българския "Преход" са ужасяващи. Въпреки фризираните приказки колко сме се развили. В областта на демографията - страната ни реално е напусната от повече от 3,5 млн. от своето активно население. Никога в нашата история не сме претърпявали такъв демографски геноцид. По една много проста причина: индустрията беше разрушена и хората натирени да обслужват индустриалния център на Запада, който нямаше нужда от индустриална България - той имаше нужда от страна, която да е именно това: периферна територия със затихващи функции и пазар за треторазредни негови стоки.”;

✓ "През последните 25-30 г. бяха унищожени окончателно и безвъзвратно водещи индустриални отрасли - електроника, роботика, химическа промишленост, машиностроене и други базови производствени единици. Нещо повече: не само, че бяха унищожени водещи пластове на българската индустрия, но бяха унищожени модерни комуникационни системи. И оттам станаха излишни хората. От този процес следват всички останали процеси. Когато нямаш развита индустрия, когато имаш демонтирана държава, ти нямаш обществена заявка за образование. Защото образованието не е самоцел - то се базира само на икономическа система, която има нужда от него.”

✓ "Налице е система (б.а. висшето образование и здравеопазването), която се е превърнала в цел сама за себе си - в тумор, който се саморазраства, за да съществува за сметка на гостоприемника. Без да си дава сметка, че разраствайки се, убива гостоприемника, защото неговите ресурси свършват.”

✓ "Пред България със жесток драматизъм стои въпросът не просто каква икономика ще имаме, каква социална система ще имаме или каква образователна система ще имаме, а дали ще ни има въобще. Защото никой няма да ни търпи в това живоподобно качество, в което вече присъстваме. България вече се сринала до, грубо казано, посредственото сиво ниво на страни от Западните Балкани.

Но има един съществен момент: в геополитиката, както и в природата, няма празни пространства. Никой от световните фактори няма интерес от България като държава и от българите като народ - общо взето им е все тая. Единствените, които имат интерес да ни има, сме самите ние. Само че ние проспахме убийството на собствената си държава и на собственото си общество. Ние допуснахме нашата страна да бъде открадната пред очите ни. Ще го кажа директно - от наивност, ще го кажа директно - от глупост, ще го кажа директно - от неграмотност, ще го кажа директно - от страх. Вековният български страх: да не би нещо да ни се случи…";

✓ "И в момента, в който видяха, че нещата отиват в определена посока, една голяма част от хората просто си хванаха чукалата и се махнаха оттук. Защото ние нямаме имиграция, имаме евакуация. Буквално. Това показва едно изключително неприятно социално качество на т. нар. "българско общество". Затова съм използвал тази сложна метафора - "Пред пепелището на нестаналото българско общество”. Хем нестанало, хем изгоряло…

Това показва, че няма никакви вериги на социална солидарност, дори между най-близките членове на семейството. Неслучайно България е на първо място в Европа, ако ли не и в света, по един показател: съжителство без брак. Ще го кажа на прост български език: хората не се женят, не сключват бракове помежду си, не се вричат пред Бога и Закона. По една проста причина: те си нямат доверие, дори в най-интимните, така да се каже, вътрешни отношения. А си нямат доверие, защото смятат, че съвместното им съжителство може да трае няколко дни, година, може да трае цял живот, но ако може - без взаимни отговорности и задължения.

Няма друга страна в Източна Европа, с изключение на Прибалтика, където да има такъв феномен: родителите да изоставят децата си, да ги оставят на бабите и дядовците и да заминат, примерно, да берат маслини в Испания. Видите ли, за тяхно добро - за да спечелят пари за тяхното бъдеще. Кого лъжеш? Защото просто искаш да избягаш от проблемите, от отговорностите си."

"Изпуснахме си държавата, каза в заключение проф. Христов. И в тая работа невинни няма, всички участвахме в това!" И завърши с думите на своя приятел, проф. Людмил Георгиев: "Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!"

"Възможен ли е изход от тази ситуация?", пита риторично в епилога на своята книга проф. Иво Христов. И отговаря: "Теоретично да, поради обстоятелството, че всяка генерална българска промяна исторически е била функция на външна такава. Тъй като понастоящем Европа и светът са изправени пред кардинална промяна на геополитическото и цивилизационно статукво, това няма как да не засегне стратегически чувствителна територия като българската. Въпросът е, доколко съществува значим външен геополитически интерес, който да е заинтересуван именно от това й качество - да остане българска?”

Сериозен интерес предизвика и последвалата дискусия на тема "Глобализацията - пътят към голямата война", по време на която дошлите на премиерата имаха възможност да зададат на социалния анализатор въпросите, които ги вълнуват. Накрая авторът отдели време на читателите си за автографи и да поговори с тях "tête à tête".