Така един ден през 1992 г. се събудила в абстиненция - с признаци на болка и пагубната зависимост от хероина. Осем години прекарала в робството на наркотиците и отглеждала и малката си дъщеря Валентина. Последвал развод. По-късно минала на метадон и благодарение на вярата и любовта намалила дозата и го спряла напълно през 2001 г.
Вече 15 години е чиста. "Винаги има надежда. Дори когато писах книгата имах чувството, че става въпрос за друг човек. Завърших журналистика и започнах работа в Нова телевизия като репортер. Исках да заобичам отново себе си. Вярвах, че мога да опровергая твърдението, че няма бивши наркомани. Сега обичам Бог, хората и животните. Много читатели ме поздравяват за смелостта, а аз им отвръщам, че това е откровеност“, заяви Весела Тотева.
В книгата има и една глава, написана от нейната дъщеря Валентина, която сега е 26-годишна и живее в Лондон. Тя помни, че майка й била винаги болна. "Когато се изправиш срещу болката и страха има спасение“, казва авторката на книгата, приела като своя мисия борбата с наркотиците.
