Държавите - членки на ЕС, имат право да налагат ограничения върху продажбите на земеделски земи с цел запазване на земеделските общности и насърчаване на устойчивото земеделие. В същото време те имат задължението да спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите относно свободното движение на капитали. Комисията предоставя насоки за държавите членки за това по какъв начин могат да регулират продажбата на земеделски земи, като се опира на съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
Съобщението се публикува в отговор на отправения през месец март на т.г. призив на Европейския парламент към Комисията да определи ясен и изчерпателен набор от критерии за регулирането на пазара на земя, за да се гарантира равнопоставеност на участниците на този пазар при спазване на правото на ЕС.
Земеделската земя е оскъден и особен актив, който заслужава специална защита. Това е причината някои държави членки да налагат ограничения върху придобиването му. Същевременно чуждестранните инвестиции са важен източник на капитали, технологии и знания. Правилата на ЕС относно свободното движение на капитали са от съществено значение за гарантиране на тези трансгранични инвестиции.
През май 2016 г. Европейската комисия поиска от България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да направят необходимото за спазване на правилата на ЕС относно продажбата на земеделски земи (IP/16/1827). Опредени разпоредби в законодателството на тези държави членки, с които се препятства закупуването на земеделски земи от граждани или фирми от ЕС, бяха счетени за дискриминационни или прекомерно ограничителни. Въпросните законодателни разпоредби са въведени след изтичане на срока на действие на преходните дерогации от свободата на закупуване на земеделски земи, които бяха предоставени на някои държави членки от момента на присъединяването им към ЕС.
