„Продаваният в България се произвежда в Полша, а за западните страни - в Германия. При една от марките, продавани в България не е вложено масло и маслеността е 27,5%, а в европейския е 32,2%. В българския аналог съдържанието на какао е 32,7%, в другия - 37,6%. При друга от марките е установено по-ниско съдържание на лешници в шоколада, отколкото в западния аналог”, обясни министърът.
Изследването представено от Порожанов покозва още, че в провереното мляко за деца има по-високо съдържанието на растителни мазнини, а по-ниско на макроелементи и витамини. При адпаптирано сухо мляко за деца у нас е установена 5% по-висока цена, отколкото в Австрия. „Детско пюре от зеленчуци (пиле и ориз) купено в Германия у нас е с 35% по-скъпо, като не се взима предвид ДДС. Този данък в Германия е 7%, а у нас 20%, което означава, че тази цена е с над 40% по-висока”, поясни Порожанов и добави, че са изследвани 7 детски продукта.
Според него, така голяма част от детските храни у нас продължават да са на цени не по-малки от западноевропейските.
„Това е третото изследване за двоен стандарт, което правим. При предишното през септември и октомври нямаше големи разлики. Този път, за съжаление, отново в 20% от случаите има разлики в етикетите, а в 40% от случаите цените са по-високи в България. Сега бяха изследвани са 11 групи храни са изследвани, 53 хранителни продукта, като с а взети 106 проби. Държавите вече са 7 - Германия, Италия, Австрия, Чехия, Унгария, Румъния и България. И за Чехия и се оказа, че доставяните тук храни са по-лоши и от чешките. При 40 продукта информация на етикетите съвпада. При 13 или 25% има различия по състава и хранителната стойност”, обясни земеделският министър.
По думите му изследвана е моцарела от 2 държави, без Италия.
„Интересното при нея е, че продаваната у нас е с различни вкус и
опаковката е с по-малък грамаж. Има разлика и в цвета. Установени са шупли по продукта и утайка в саламурата”, добави Прожанов.
„При изследваните
безалкохолни напитки е съдържанието на портокал в България е най-малко -
5%, в Италия е 12%, в Испания - 8%. В България, Унгария и Испания те се
правят с глюкозо фруктозен сироп, а в останалите страни - със захар.
При проверените бързо-замразени бегети се установява по-ниско съдържание на месо и твърдо сирене.
Обикновено продуктите на една и съща марка за пазара в Западна Европа се произвежда в Германия, а аналогът примерно в Унгария и има разлики. Има обаче случаи, когато и двата продукта са произведени в Германия, но отново има разлики в състава.
При 22 от изследваните продукти или 43% от общия им брой цените (без ДДС) в България са по-високи, отколкото аналозите продавани в богатите западни държави. „Най-фрапиращият пример е с една много популярна в Италия паста, която в България се счита за луксозен продукт.
Тя е от 147% до 166% по-скъпа, отколкото в Италия.
Има и инстантна смес за чай с вкус на горски плодове, при която цената у нас с близо 83% по-висока. Установени са сокове от ябълка с 56% по-скъпи. Вурстчета от Германия се продават тук на близо 47% по-висока цена”, каза още министърът и добави, че при останалите около 60 на сто от изследваните продукти, цените на нашия пазар са по-ниски, отколкото в западните страни.
По думите му общо резултатите от последното изследване за двоен стандарт показват, че в различните групи продукти, от 20% до 25% от тях на нашия пазар са установени разлики във вкуса и състава, спрямо аналозите продавани на запад.
„Дебатът за еднаквото качество на продуктите и третирането на потребителя на единния европейски пазар е тема поставена няколко пъти на съвета на министрите”, каза още Румен Порожанов и поясни, че всички страни от ЕС от Централна и Източна Европа настояваме за единна европейска регулация.
Той съобщи за провеждана днес среща на ръководството на земеделското министерство с ръководствата на 5 големи търговски вериги в България. „Основната тема е за промотирането на българските продукти, но няма как да не отбележим и за разликите в цените, за да получим някакво разумно обяснение”, каза в заключение Порожанов.
