Кристиано Изо от „Сцената в тъмното” от Италия, изигра следващия моноспектакъл. Още в заглавието му е заложена екзистенциална игра на думи – то може да бъде преведено и като „Възходът и падението на Господ”, така и като „Възходът и падението на Аза”. Кристиано не говореше на конкретен език, но провокацията в играта му само с едно бяло платно и към публиката, и към самия него като актьор достави авангардно, но истинско удоволствие на публиката.
Най-дълго време идващата група на фестивала – вече от 25 години – Стар градски театър от Латвия – се качи следваща на сцената. Техният прочит на „Дневникът на Ане Франк” трогна до сълзи публиката, а идеята за равенството между всички наистина разтресе всички участници във фестивала.
Финалното представление на съботната вечер беше на Студентски театър „Пирон” от Русе. И този път режисьорът Венцислав Петков беше заложил на комедия, но предизвика интелекта на публиката с Уди-Алъновия „Бог”. Младите актьори вдигнаха на крака публиката с интелектуалните провокации на пиесата и аплодисментите им бяха наистина заслужени.
Неделният ден започна с представление на българска трупа. Малките актьори от Детско-юношески театър „Мускетарите” от Перник разсмяха, но и дълбоко замислиха публиката с детската игра в пясъчника в пиесата „Следобедни игри”. Агресията като отражение на живота на възрастните, която редовно ни убягва от погледа, когато оставим децата си заедно, беше изведена от режисьорката Ваня Михова изключително образно и детският глъч, примесен с плач, разтърси публиката от всички възрасти.
Актьорите от театър „Аурора” от Полша въведоха и публиката в своя спектакъл „Вилис” за литовския скулптор Вилис. Фееричната визия на представлението омагьоса зрителите и може да се каже, че това беше едно от най-активните представления до момента.
Минималистичната визия на спектакъла „Не мога да си представя утрешния ден” на една от групите, които за първи път участват във фестивала – театър „Бохеми” от Иран – потопи публиката изцяло в историята на мъж и жена, които дълго време пият кафе заедно всяка вечер, но всъщност търсят компанията един на друг заради най-чистата любов, която изпитват. Въпреки че езикът на театъра е универсален, те се бяха постарали постановката им да е максимално разбираема за публиката, като бяха пуснали субтитри за публиката.
Сцена „Сисак” от Хърватия искрено развесели с добрата игра, но и замисли всички със историята на трима гладуващи мъже „В открито море”. Остро социалната и актуална пиеса с привкус за вечните проблеми на обществото за предоставения избор на проява на Аза в човешкия живот, синхроничен с истината и етичните норми на обществото.
Младите актьори от „Митрикс култура” от Косово забиха друг нож дълбоко в емоциите на публиката. Почти безмълвната история на млада жена, чакаща с нетърпение да съобщи най-голямата новина на съпруга си, която бива убита от него в пристъп на пиянско умопомрачение, постави изконните въпроси за жертвите, които човек прави, когато обича, и за техния смисъл. Преди представлението групата от Косово се видя с консула на страната в България г-н Лулим Рифаи, който остана да види спектакъла.
Последва феноменална актьорска игра на актьорите от театър към културен център „Ануксциай” от Литва със спектакъла „Маргарита”. Страховете на героинята като социално явление и отзвук на съзнателното възприемане на света, която от години е в затвора, бяха внушени от силната символика, която струеше от сцената. Социалната значимост на равнопоставеността на половете, въпросът за избора и смисъла на човешкия живот бяха по донкихотовски извлечени от драмата.
Финалът на вечерта беше поставен от театрална група „Палечко” от гр. Ямбол. Визуалният спектакъл „Свършекът на света” постави изконния въпрос трябва ли въобще човечеството да съществува. Комбинацията от движенчески театър, танц, пеене и прекрасна актьорска игра веднага превърнаха младите артисти от Ямбол в любимци на фестивала.
