Във филма-импресия авторът разказва за 14-те извора, бликащи в землището на планинското селище, което е известно с чепатия нрав на тамошните люде, с хубавото си вино и... лековити кладенци: Зоек, Пишурата, Вървитец, Изворишки кладенец, Смърдан, Грънчаревец, Селският кладенец, Руньовски кладенец, Каменчовата пишура, Дачовския кладенец, Балинската пишура, Петкина пишура, Келавото кладенче и Минковия кладенец.
"Всеки от тези извори е превърнал района около себе си в живописен кът, в оазис сред скали и долища, гори и храсталаци и зажъднели за влага обширни поляни - споделя във филма Иван Алексиев. Повечето от тях са каптирани. Някой са с по един соп, други с по два. Некаптираните мерят ръст със своите батковци. Всички имат свой образ и своя красота.
Времето край тях минава много бързо. Особено ако се вгледате в чучурите им, ако се заслушате в неповторимите им песни и ако имате заложби да обичате всичко около вас.
Ето това са изворите на село Лик. Сътворени от Бог единствено и само заради хората му. Една хубост, превърнала се в магия, която наричам моята гордост.”
Сред достойнствата на филма са виртуозните изпълнения на окарина на народния инструменталист Георги Димитров, многократен призьор от Националния събор в Копривщица, както и самобитните песни на женската група за автентичен фолклор при лишкото читалище "Наука 1919".
„Моят завет към младите хора е да не забравят и да поддържат нашите извори, защото без тях, както и без слънцето, въздуха, земята и гората няма живот”, това послание отправя към зрителите и читателите Иван Алексиев.
И допълва в заключение: "Нека бъде благословен Лик и хората му!"
