През месец септември 1902 г. в България са организирани всенародни тържества по случай 25-годишнината от една от най-величавите битки по време на Руско-турската война 1877-1878 г. - Шипченската епопея. По този повод у нас гостува официална руска делегация, водена от Великия княз Николай Николаевич (Mладши). Делегацията пристига на пристанище Варна на 12 септември с руския ескадрен броненосец "Георгий Победоносец" и с парахода "Петербург". В нея влизат видният дипломат граф Игнатиев, военният министър ген. Алексей Куропаткин, командирът на Българското опълчение по време Освободителната война ген. Николай Столетов, генералите Михаил Драгомиров, Константин Чиляев, граф Михаил Толстой, Леонид Соболев, барон Николай Каулбарс и др.
Двата руски кораба са посрещнати на влизане във Варненското пристанище от крайцера "Надежда", на борда на който е българският Княз Фердинад I, и са поздравени със 101 оръдейни салюта. По-сетне височайшите гости слизат на брега, където са приветствани от министър-председателя д-р Стоян Данев и от други висши представители на светската и на духовната власт. След тържественото посрещане в морската столица през следващите няколко дни делегацията посещава редица градове у нас - Търново, Плевен, София (където остава пет дни) и др., и взема участие в тържествата на връх Шипка, по време на които на 27 септември официално е открит Храм-паметникът "Рождество Христово", построен по инициатива на граф. Игнатиев.
Ден по-рано, на 26 септември (петък) по покана на председателя на Врачанския окръжен съвет Васил Статков и на Градския съвет на Враца с кмет Коста Бошнаков граф Игнатиев и неговата съпруга Екатерина Леонидовна пристигат от столицата на ж. п. станция Мездра - Враца.
Високите гости са придружавани от водача на Прогресивнолибералната партия Драган Цанков, от неговия зет - министъра на вътрешните работи Александър Людсканов, от заместник-председателя на Народното събрание адвокат Антон Франгя, от министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията Димитър Попов и от поборника-опълченец полк. Андрей Блъсков (впоследствие генерал-майор).
"Мездра представляваше една пъстра картина от коли, жени, деца, велосипедисти - свидетелства в тогавашната преса очевидец на събитието. Всичко весело, засмяно, бързаше да стигне по-рано, за да не изпусне граф Игнатиев. Около 300 души се стекоха в едно късо време на гара Мездра.”
Особен колорит на тържеството придават членовете на врачанското гимнастическо дружество "Околченски юнакъ", пременени в своите юнашки униформи.
На гарата граф Игнатиев е приветстван от окръжния управител Пенчо Черковски, от председателя на Врачанския окръжен съвет Васил Статков, от учителя С. Русинов и от свещеник Бонов.
В отговор Игнатиев заявява, че неговият идеал за Целокупна България се е осъществил при Освобождението й, но европейската дипломация го е накърнила. "Графът каза, отбелязва хроникьорът на събитието, че желае България да се развива политически и икономически под покровителството на Русия. Последната обаче няма нужда от завладяване, защото тя е голяма и не иска да владее България."
По-сетне е даден голям банкет, на който, наред с останалите официални лица, говори крупният врачански предприемач Тодор Балабанов (1852-1912), чиято спиртна фабрика посещават всички поканени. Не по-малко тържествено е изпращането на граф Игнатиев на гарата.
Наскоро след отпътуването му графът и кметът на Враца си разменят телеграми. "Сърдечни благодарности за Вашия трогателен привет - се казва в телеграмата-отговор, изпратена от Игнатиев. Шипченският храм и семинария олицетворяват тясната, кръвна, едноверна връзка, която трябва да съществува навеки между Русия и България."
"Моят идеал е бил и е свободна България… Моето сърце принадлежи на българите и аз желая на българския народ да процъфтява в тези мои мечти!”, заявява дни по-рано на митинг в столицата граф Игнатиев при последното си посещение в нашата страна в началото на миналия век.
