Стойко Владиславов е роден на 11 март 1739
година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Самият той
се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която имат четири деца: Цонко,
Владислав, Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е
баща на бъдещия княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас
Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ
Поликарп Патаролийски.
Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по
църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, но се
забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е
ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел.
Голямо влияние върху дейността му оказва срещата с Паисий Хилендарски
през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва "История
Славянобългарска", от която той прави препис, известен днес като Първи
Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през
1770-1775 година.
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до
Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в
Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за
епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по
някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в
Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките
фанариотски среди, посещава и манастира "Седемте престола" в Стара
планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797
година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша
Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За
три години се задържа във Видин, където по това време управлява като
полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на
целите му като писател.
През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи
като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово
настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От
1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския
народ в отношенията с руското командване след тогавашната руско-турска
война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански
пише в букурещкия си период. "Кириакодромион, сиреч Неделник" е сборник
от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината,
написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници —
единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в
град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение —
поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия
език като книжовен. Книгата става широко популярна под името "Софроние".
Пише и друг сборник — "Неделное евангелское толкование" (1805,
Регионален исторически музей, Шумен). "Житие и страдания грешнаго
Софрония" и "Възвание към българския народ". Творбите превръщат Софроний
в най-видния представител на българската литература от началото на XIX
век.
Датата на смъртта на Софроний е неизвестна (датира се по последния
подписан документ от него - 2 август 1813 година). Същата година Димитър
Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964
година от Българската православна църква, припомня БГНЕС.
