Дъщерята Анастасия се отличавала с телесна красота, добро образование, безупречен морал и впечатляваща за възрастта ѝ мъдрост. Нейният домашен учител Хрисогон бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила добри познания за единия истински Бог. Така от ранни години в нейното сърце загоряла пламенна вяра, която ѝ помогнала по-късно да понесе с търпение тежките изпитания. А тя рано се запознала и със скърбите.
Още на младини се лишила от майка си, а баща ѝ против нейната воля я омъжил за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничка утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на своите християнски задължения. Често облечена в прости дрехи и придружена от вярната си прислужница Анастасия посещавала тъмниците, изпълнени по това време с християни, и всякак се грижела да облекчи участта на страдащите за Христос.
Нейният мъж обаче узнал за тия посещения и ѝ отнел тази последна утеха. Той негодувал, че Анастасия раздавала много средства на бедните, и понеже се боял тя да не разпилее за благодеяния цялото голямо наследство от баща си, съпругът започнал да се отнася жестоко към нея.След редица оскърбления той я затворил и така я лишил от всякаква възможност да помага на нещастните.
Положението на Анастасия постепенно се влошавало, защото мъжът ѝ от ден на ден се отнасял с нея все по-сурово. Но той скоро бил изпратен от император Диоклетиан със задача извън Рим и по пътя умрял. Тогава Анастасия изцяло посветила живота си на служене на Бога и на ближните. А по време на гонението на Диоклетиан против християните тя била заловена и след поредица мъчения я изгорили на клада в 290 г.
Източник: pravoslavieto.com
