Теодор пораснал и станал добро и умно дете.Учел прилежно и често ходел в църквата „Св. великомъченик Георги”, където с интерес слушал проповедите. В дома на Теодоровото семейство живеел и един благочестив старец, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и постоянно се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, започнал често да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия пример на стареца.
Когато станал на 12 години Теодор се отдал изцяло на Христовото учение. Започнал да ходи в храма при всяка свободна минута, излизал за молитви и нощем. А когато навършил 14 години той си изкопал пещера в близост до храма и започнал да живее там тайно от родителите си.
Родителите му много се притеснявали, но Св. великомъченик Георги отново се присънил на майка му и ѝ казал да не отклонява сина си от Бога.
След време Теодор бил напълно погълнат от идеята да подражава на Св. Йоан Кръстител и на пророк Илия. Затова се преместил в пустинята, в малка пещера. Помолил един дякон да го зазида, като остави само малък отвор, през който да преминава светлина и въздух. Дългов време Теодор живял в пълен аскетизъм, забравен от всички.
Виждайки колко страдат родителите му обаче, дяконът им съобщил къде е техният син и Теодор трябвало да се прибере вкъщи.
Епископът на главния град научил за благочестивия живот на младежа и го ръкоположил за свещеник. Така Теодор тръгнал да обикаля света. Посетил Палестина и се поклонил на светите места. Заради верността си към Бога той получил силата да лекува нелечими болести и по време на пътуванията изцерил много хора.
С лечителските си и с пророческите си дарби светия отец привлякъл много християни. За тях той основал Сикеотския манастир, построил и нова църква.
Когато епископът на главния град на областта починал, Теодор заел неговото място. Скоро обаче се разкаял за това свое решение.Завърнал се в родината си и отново станал монах в манастира „Св. Сава”. Там продължил да проповядва, да лекува и да пророкува.
Св. Теодор Сикеот доживял до дълбока старост. Представил се пред Бога на първия ден след Великден. Неговата кончина станала през третата година от царуването на Ираклий.
