През втората година от царуването му, Светата Христова вяра процъфтявала, учителите на Църквата открито изповядвали православните догмати и християнската вяра започнала да достига и царските палати. Мнозина от най-приближените служители на императора започнали да се отричат от идолите и да се обръщат към Христа. Когато разбрал за това, Максимиан незабавно решил да започне гонение срещу Христовата Църква. По това време му предстояла война срещу варварите. Затова той решил, първо да се опълчи срещу външните врагове и да ги победи, а след това да обяви и вътрешна война на своите поданици и верни помощници на християните.
През 302 година, когато Максимиан се върнал в столицата на източната половина на Римската империя по онова време – Никомидия, с победа от войната с етиоптяните, той пожелал да принесе благодарствени жертви на идолите, в които вярвал. Затова изпратил навсякъде заповед, всички хора в Никодимия да се съберат и да се поклонят на езическите богове. Като чул за тази заповед, Антим – Епископ Никомидийски събрал в църква всички християни и цялата нощ, срещу Рождество Христово, служел всенощно бдение, св. Литургия и поучавал народа на Христовата вяра.
Император Максимиан разбрал за това и заповядал да натрупат от всички страни около голямата църква сухи пръчки и храсти и да ги подпалят, за да изгорят всички християни, които се намират вътре. Щом това станало известно на епископа, той побързал да кръсти оглашените и като завършил божествената Литургия, причастил със св. Тайни всички християни. Това страшно събитие поставило началото на най-жестокото гонение против християните, което продължило десет години и е приключило с възцаряването на император Константин I Велики.
