За да избави сина си от мечтите да стане отшелник, бащата на Мартин насила го изпратил в армията. Един студен зимен ден до портата на града свети Мартин видял полугол просяк, който зъзнел от студ. Той тутакси съблякъл своя плащ и го срязал на 2 части. Едната дал на бедния да се стопли, а с втората сам се увил.
През нощта сънувал чуден сън. Явил му се Иисус Христос, увит с онази част от срязания плащ, която добрият воин дал на бедника. На сутринта се събудил преизпълнен с радост и първото нещо, което сторил, било да получи Свето Кръщение, защото до онзи момент не бил кръстен. Напуснал армията и се посветил на Всевишния.
Минали години, които прекарал в молитви и лишения, докато един ден Светият дух го изпълнил с промисъл да основе манастир. Много монаси се събрали в новия манастир, изпълнени с желание да служат на Господ.
През годините вярна служба свети Мартин получил епископски сан. Избрали го за епископ на град Тур. Като такъв той положил огромни усилия да изкорени езическите обичаи от Галия и да въведе християнството. Заради усърдието и смирението, Господ го надарил със силата на чудотворец.
Свети Мартин доживял до 80-годишна възраст и починал блажено на 12 октомври 400 г.
Епископ Перпетуй издигнал над гробницата му в Тур великолепна базилика. Впоследствие части от мощите му били пренесени в различни храмове. През 1562 г. протестанти ограбили гробницата му и изгорили останалите в нея мощи на светеца.
Още от първите дни, в които тленните му останки били положени в гроба, безброй чудеса започнали да се случват с вярващите, които отивали да му се поклонят.
