Свети Максим е роден в Цариград и произхожда от знатен род. След като получава богато образование – богословско, философско и друго, бил взет от император Ираклий за придворен и изпълнявал длъжността на първи секретар.
През VII в. възниква монотелитската ерес, която приписва на Христос една воля и едно Божествено действие и така изопачава догмата за възчовечаване на Бог – Слово. По лъжливото учение се увлекли императора и патриарх Пир. Според православното учение волята е принадлежност на естеството, а не на лицето и затова Господ Иисус Христос като Бог по естество и човек по естество има и Божествена, и човешка воля. Без нея Той не би бил съвършен по естество човек.
Изповядвайки твърдо православното учение и просветен в истината за православната вяра, св. Максим решава да остави света и да отиде в манастир.
С течение на времето монотелитската ерес все повече се разраства с поддръжката на двореца и патриарха, а заедно с нея се разпространяват и слуховете. Непонасяйки смутове, преп. Максим напуска обителта и се отправя към Рим, където по негово внушение папа Мартин свиква събора в Латерано против ереста. Научавайки това, император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветява Максим и иска да го изпратят в Цариград. Като не успял в намеренията си, той заповядва през нощта да хванат и да отведат св. Максим. Изправен пред съд, светията е обвинен в държавна измяна и вражда против царя. След нанесения му побой, от който земята около него се оросила с кръвта му, му отрязали езика и отсекли дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, той починал в 622 г.
Преподобни Максим оставил много писания, както догматически, така и изобличителни и аскетически.
Източник: pravoslavieto.com
