По своята природа християнството е универсално, има вселенски характер и е предназначено за всички хора от всички епохи, но от древност съществуват поместни православни църкви, каквито са Българската, Румънската, Сръбската, Руската и други.Българската църква е първата славянска църква в света.
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, които са канонизирани за светци. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици. Този ден е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем. Измолва се молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.
Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици.
Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква Преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
