Заупокойна молитва за загиналите преди 150 години Ботеви четници и двете невръстни овчарчета от селото Герго Кьопчев и Петко Цоловски, отслужи енорийският свещеник отец Александър Георгиев.
Хората от Люти брод помнят и предават от бащи на синове спомените от онези и страшни и бунтовни дни, които слагат край на народния априлски бунт с трагичната гибел на Войводата и неговите четници именно тук, до величествените стени на „Ритлите”.
Кметът на селото Елена Коцева припомни героичния път на Христо Ботев и четата му от Козлодуй до Околчица и подвига на последните оцелели, но намерили гибелта си в неравен бой именно тук, където е замлъкнала и последната кремъклийка на четниците.
Самодейци от читалищата в Люти брод и Зли дол изпълниха емблематичните песни по текст на Ботевата балада „Хаджи Димитър” и „Тих бял Дунав” на Иван Вазов.
По традиция кулминацията на поклонението бе възстановка на последното сражение на Ботевите четници с османлиите, предвождани от черкезина Джамбулет бей.
Годината е 1876-а, 21 май (ст. стил)/ 3 юни н. ст... Ехото от боя под Околчица е отшумяло, Войводата е пронизан с куршум на връх Камарата, а четниците се пръскат на различни страни. 12 от тях, предвождани от Георги Апостолов - член на щаба на Ботевата чета, Антон Македончето, Ганчо Стоянов, Димитър Ночев, Филип, Андрей, Георги, Никола, Гаврил и Нинчо се отправят към река Искър и достигат до дола, близо до "Ритлите". Историята мълчи за фамилните имена на някои от четниците, но подвигът им остава безсмъртен.
Бунтовниците стигнали до каменната кошара на баба Мария Цоловска от Люти брод, където двете овчарчета Петко и Герго подслонили изтощените четници и споделили залъка си с тях. Оцелелите четници се надявали, че ще съберат сили в това скрито и затънтено място, за да продължат пътя към спасението.
Но турската орда била по дирите им. По тесния брод на Искъра, командваните от жестокия Джамбулет бей, озверелите турци преградили пътеките към "Ритлите", Високата поляна и Усадо и обградили кошарата. Разразила се жестока кървава битка.
Един по един падали пронизани последните оцелели от Ботевата чета, спасили се само двама. Озверялата орда на Джамбулет бей не се задоволила със смъртта на четниците, а по заповед на своя предводител, отрязали главите на избитите и на двете овчарчета и ги набучили на колове за назидание.
След края на битката турците отсекли главите на комитите, забучили ги на колове и тръгнали по селата, за да всяват ужас сред местното население – за това зверство и до днес се пее в народните песни от нашия край:„Турци през село вървеха/ на кол си глави носеха / да мине мало, голямо/ главите да си познае…”.
Повече от 50 години хората от Люти брод и близките села всяка година провеждат възстановката на последния бой в „Рашов дол” на оцелелите бунтовници от Ботевата чета, за да остане жив споменът за юнаците, чиято саможертва и безумна храброст народът е възпял: „Дорде им глави вземале/ по девет си сабли строшиле…”.
След 150 години споменът е жив и паметта е непреходна. Доказателство за това е, че някои от участниците се сменят по различни причини, но други се връщат, за да продължат. Но всички те са израснали с този жив спомен от деца и ревностно пазят завещаното им от бащи и деди. Наред с възрастните тази година в ролята на овчарчетата се превъплътиха десетгодишните Адриян Тихомиров, Ивислав Илиянов и единайсетгодишният Георги Илиев,който вече четири години е неизменен участник и бе категоричен, че винаги ще бъде част от това паметно събитие.
Първото честване тук е организирано през далечната 1932 г., когато тогавашният Врачански митрополит - Негово Високопреосвещенство Паисий, отслужва панихида за загиналите четници и двете местни овчарчета.
