България се представя най-зле по индикаторите, свързани с образованието и свободата на медиите. Индикаторите за образование са свързани с нивото на функционална грамотност, т.е. с умението да се вниква в смисъла на прочетеното или чутото.
Страната ни е най-добре по индикаторите, свързани с така нареченото "електронно участие" - използването на новите информационни и комуникационни технологии за
политическото участие.
С резултат от 31 точки от възможни 100, България все пак изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), но изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки). Според клъстерния анализ, който разделя страните в класацията по групи със сходни характеристики, България попада в 4-ти предпоследен клъстер заедно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния 5-ти клъстер, където са държавите с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.
В сравнение с индекса за 2022 г., България пада с две места – от 33-то място през 2022 г. до 35-то място през 2023 г., като губи и 2 точки – от 33 точки през 2022 г. до 31 точки през 2023 г.
Цялостната класация на новия Индекс за медийна грамотност 2023 се оглавява от Финландия, която е на 1-во място сред 41 държави в Европа със 74 точки от 100, което я оставя като неизменен лидер в шестте издания на индекса от 2017 г. насам. Дания си осигурява втората позиция със 73 точки, следвана плътно от Норвегия на трето място със 72 точки. Естония и Швеция си поделят съответно 4-то и 5-то място, като и двете държави получават отлични резултати от по 71 точки.
Грузия се намира на дъното на класацията с резултат от 20 точки, заемайки 41-во място. Косово заема предпоследната 40-та позиция с 21 точки, Северна Македония е на 39-то място с 23 точки, а Босна и Херцеговина заема 38-мо място с 24 точки.
"Обезпокоително е, че повечето от най-уязвимите държави към дезинформация, според Индекса на медийната грамотност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, започната от Русия, и са сред най-изложените на злонамерена дезинформация", коментира Марин Лесенски, автор на анализа. Според него допълнителен проблем е свързан и с обстоятелството, че много от-най уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 г. все още изпитват вътрешна нестабилност и имат сериозни междудържавни проблеми.
Индексът преобразува данните в стандартизирани оценки от 0 до 100 (от най-ниска до най-висока) и класира държавите в Европа от 1 до 41 (от най-висока до най-ниска позиция). Индексът е създаден и се издава от Институт Отворено общество – София от 2017 г. насам. При подготовката на индекса се използва и клъстерен анализ, който групира страните със сходни характеристики въз основа на техните резултати, като най-добре представящите се страни попадат в 1-ви клъстер, а най-слабо представящите се - в 5-ти клъстер.
Когато клъстерите се визуализират на карта на Европа, се очертава ясен географски модел. Най-добре представящите се държави в 1-ви клъстер са разположени предимно в Северна и Западна Европа, включително скандинавските държави, Естония и Ирландия. Вторият клъстер обхваща значителна част от Западна и Централна Европа. Третият клъстер се състои от държави от Южна и Централна Европа, Украйна и Гърция. Четвъртият и петият клъстер образуват "разширен" балкански регион, като в четвъртия клъстер влизат държави от Румъния, Сърбия и България до Турция и Молдова. Петият клъстер включва останалите балкански държави, като Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово, както и Грузия в Южен Кавказ.
Това географско разпределение на клъстерите отразява наличието на разделение както между Изток и Запад, така и между Север и Юг в Европа, като в Европа балканските страни и кавказкият регион в най-голяма степен изостават по отношение на медийната грамотност.
Няколко разлики се очертават при сравняването на резултатите от индекса за 2023 г. с изданието от предходната година. Най-значителен спад в класацията отбелязват Румъния, Полша и Литва, които падат с по три позиции, придружени от понижение на съответните им резултати с между 3 и 4 точики. Белгия, Чешката република и Латвия отбелязаха най-значително подобрение, като всяка от тях се изкачва с три позиции в класацията. Има и три случая на промяна на групите, като Украйна и Гърция успяват да се издигнат от четвъртия клъстер през 2022 г. до третия клъстер през 2023 г., докато Нидерландия слиза от първия към втория клъстер.
Индексът за медийна грамотност през 2023 година включва и разширена класация с шест допълнителни държави до общо 47 оценени страни в света, за да се даде възможност за международни сравнения. Канада с 68 точки е на 7-мо място от 47-те държави, включени в разщирената класация, а Австралия е на 10-то място с 63 точки, като това са най-добре представилите се държави в допълнителната група. Южна Корея на 17-то място и САЩ на 18-то място имат идентични резултати от 60 точки, а Япония е на 22-ро място със 77 точки. Според клъстерния анализ, Канада се присъединява към първата група на най-добре представилите се държави, предимно от Северна Европа. Австралия, Южна Корея, САЩ и Япония се присъединяват към втория клъстер, който се състои предимно от западноевропейски и централноевропейски държави. Израел е на 32-ро място с 42 точки и в 3-ти клъстер с южноевропейски и централноевропейски държави.
