В деня Х рухна първият мит. Уж визитата щеше да бъде осъществена при засилени мерки за сигурност, като на събитието щяха да бъдат допускани само акредитирани журналисти. Оказа се, че макар и "под прикритие” не е невъзможно да пробиеш драконовските мерки на Националната служба за охрана. И ето: нашего брата се изтипоса на лъснатия като за парад перон "En attendant Godot".
Но… те ти, булка, Спасовден. Не щеш ли, луксозната влакова композиция "Корона експрес", теглена от парен локомотив и побутвана, за всеки случай, от електровоз, пристигна, вместо с очакваното закъснение… пет минути по-рано. Ти да видиш! Изненадите с БДЖ нямат край.
Е, не мина съвсем без издънки. Не стига, че журналята - на брой 50-на, бяха натъпкани като сардели във вагон с 40 места, та се наложи някои да стоят прави, ами ръчката на вратата взе, че заяде и колегите за малко да опущат слизането на ВИП персоните.
А през това време на перона се изсипаха 47 дипломати, дузина министри и несчетен брой пажове… Народ, свят да ти се завие! И като настана една олелия до Бога: камери, микрофони, щракане с фотоапарати, жужене. Понесе се шумната тълпа като мътна река, придошла напролет и… подмина сцената, на която в този момент се канеха да се качат мездренските танцьори и певци, каквато беше предварително уточнената програма на събитието.
Най-разочаровани бяха децата от танцовия състав "Мездренче”, които дни наред бяха репетирали специално за помпозното събитие. Наложи се да чакат час и нещо на припек, докато се върнат костюмираните поклонници. За сметка на това похапнаха от апетитните погачи с медец и шарена сол, останали почти недокоснати от виповете. А през това време министрите и дипломатите разгледаха светата обител, запалиха по свещичка в храма, сликаха се и заблажиха с бяло сладко.
Все пак организаторите на воаяжа замазаха гафа и на връщане, след като си направи PR пред медиите, "цялото кралско войнство” спря на перона и изгледа фееричната фолклорна програма. Гледкаха амбасадорите, цъкаха с език и току ръкопляскаха. Снимаха се дори за спомен с нашенските жрици и магове на танца и песента, пременени в пъстри народни носии.
Не щеш ли, този път царският влак взе, че позакъсня. Докато иде до Руска Бела да обърне, докато сколаса да се върне - станало, че и прехвърлило пладне. Време за обяд, рахат и благи приказки. Пак салтанати, тупурдия - хеле качиха се господа министрите и дипломатите на трена, където ги чакаше скромен кетъринг като за 100-на гладни малки негърчета и… пуф-паф, пуф-паф - по живо, по здраво, си заминаха за столицата.
Масраф бол - файда йок!
