Историята на празника ни връща далеч назад във времето — в началото на X век (910 г.) в Константинопол. Градът бил обсаден от вражески войски, а жителите му били изправени пред смъртна опасност. Единственото, което им останало, била молитвата.
По време на всенощното бдение в прочутата Влахернска църква, където се пазела ризата на Божията Майка, се случило чудо. Свети Андрей Юродиви и неговият ученик Епифаний погледнали нагоре и видели Пресвета Богородица, сияеща в небесна светлина, заобиколена от ангели и пророци.
Тя коленичила и дълго се молила със сълзи за хората в храма. След това свалила от главата си своето великолепно покривало (омофор) и го разпростряла над вярващите. Този жест бил знак, че тя взема целия град под своята закрила. Скоро след това опасността преминала, а враговете се оттеглили без кръвопролития.
Празникът Покров Богородичен не е просто спомен за историческо събитие. Той е напомняне, че Божията Майка никога не изоставя тези, които търсят нейната помощ. Тя е най-мощната застъпница за човечеството пред Бога, която чува всяка искрена въздишка и лекува всяка душевна болка.
Затова на този ден иконите често я изобразяват в цял ръст, държaща в ръцете си сияещо покривало над богомолците.
На 1 октомври у нас се отбелязва и денят на църковните певци и на Свети Йоан Кукузел — Ангелогласния.
