Въпреки че става дума за най-близката звезда до Слънчевата система, човечеството все още не разполага с разработена технология, която да позволи пътуването до нея да продължи в рамките на един човешки живот.
С достигнатите до момента от съвременните апарати скорости от пътуването би продължило най-малко 19 000 години. Това е скоростта, постигната от апарата Хелиос 2, изстрелян през 1976 година. Той използва орбитата на Венера, за да се ускори (т.нар. ефект на гравитационната прашка – б.р) до 240 000 км/ч.
С някои технологии, които все още се изпитват, човекът би могъл да достигне до най-близката звезда отвъд Слънцето за 13 000 години. Това може да стане с космически кораб, използваш електромагнитен двигател. Тази технология е разработена, но е изпитана само в лабораторни условия.
Най-бързата ракета с теоретично разработена от човека технология би била тази с двигател, задвижван от ядрен синтез. С подобен кораб най-близката звездна система би могла да бъде достигната за 36 години. Проблемът е, че човекът все още не разполага с достатъчно устойчиви материали, които да озаптят и насочат в правилната посока енергията, генерирана от ядрения синтез.
Подобни скорости теоретично биха могли да бъдат постигнати и от ракета, която да използва тягата на лазерен двигател.
"Да достигнем до тази планета все още е в сферата на научната фантастика, но хората мислят за това. Възможно е да не мине много време и тази тема да излезе извън техния кръг на академичните дискусии. Може някой ден да изпратим проба до там", коментира пред ББС астрофизикът Джуйлем Англада – Ескуде от екипа, който откри планетата около Проксима Кентавър.
Колко обитаема е новооткритата планета все още е само в кръга на спекулациите. Учените имат нужда от време, за да я проучат. Данните досега показват, че тя е малко по-голяма от Земята – 1.3 пъти. Тя обикаля на разстояние от 7.5 млн. км около звездата си. Това е много малко разстояние в сравнение с отдалечеността на Земята от Слънцето – 149 милиона км.
Важното в случая е, че Проксима от Кентавър е звезда от типа червено джудже. Тя има 1000 пъти по-слабо излъчване от това на нашето Слънце. Изчисленията показват, че планетата получава едва 70% от радиацията, която Земята получава от Слънцето. Дали температурите там са подходящи за хората зависи главно от това дали планетата има атмосфера.
"Мисля, че най-важното в случая е самото откриване на тази екзопланетата. Да откриеш планетата, подобна на Земята, която обикаля около най-близката звезда извън Слънчевата система, е изключително вълнуващо. Когато аз бях дете, ние не бяхме сигурни дали изобщо има планети на другите звезди, а сега вече се питаме дали има вода на тях", коментира д-р Каръл Хасуел.
Източник:Mediapool.bg
