В началото на IV век властвали царете Максимиан и Максимин, които били верни на езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад войник, на име Теодор Тирон. Когато началникът му поискал да го принуди да извърши жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Всички го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да изповядва Христовата вяра. Тогава му дали три дни за размисъл но той продължил да слави Бога.
В същото време продължавало преследването на християните и опитите да ги принуждават да принасят жертви на езическите идоли. Които отказвали да изпълнят заповедта, били затваряни в тъмница. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към твърдост и търпение. През една нощ Теодор, воден от истинската вяра, подпалил храма на Кибела - един от главните идоли. Постъпката му била забелязана от някои езичници, които съобщили за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодор на съд, където войникът Теодор без всякакъв страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, ако не се подчини на царската повеля. Но Теодор спокойно му отговорил, че не се бои от мъки, защото очакването на бъдещите блага го укрепява.
Управителят заповядал да го отведат в тъмница, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, за да умре от глад. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му казал да не се бои и да не приема земна храна и питие, защото той е с него.
Когато стражите чули пеенето, се приближили до прозореца и с изумление видели, че печатът и бравата на вратата били цели. Поразени от ужас, те побързали да уведомят за това управителя. Когато дошъл до тъмницата, той чул пеене от няколко гласове и помислил, че при Теодор са влезли християни. Но бравата и печатът били неповредени. Като влязъл вътре, бързо излязъл и на другия ден отново повикал Теодор на съд.
Отново го увещавал да принесе жертва на боговете и му обещавал големи дарове и почести. Младият Теодор обаче бил непреклонен. Управителят заповядал да бъде жестоко измъчван. Когато и мъченията не могли да сломят волята на воина, управителят издал присъда да бъде изгорен на клада.
Преподобният Роман Търновски живял през 14-и век. Бил роден в знатно семейство в българската столица Търново. Станал монах в обител край града и търсел добър учител в духовния живот. Затова, когато преподобният Теодосий Търновски дошъл в столицата от манастира на свети Григорий Синаит, Роман го помолил да отиде с него в Парория (в граничните южни български земи).
Свети Григорий го приел в своето братство и Роман останал няколко години, като изпълнявал послушания и се учел на висока духовност. А времената били смутни и след смъртта на свети Григорий двамата български подвижници Теодосий и Роман отишли на Атон, и сетне се установили в планината край село Кефаларево (сега Килифарево), където при тях дошли още монаси и създали манастир.
Тук преподобният Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, а свети Роман бил пръв негов ученик и сътрудник. След кончината на учителя си в 1363 г., Роман станал игумен на обителта и продължил духовното дело. Упокоил се на 17 февруари 1370 г.
