Завършва духовна семинария в родния си град, а по-късно Санкт-Петербургската духовна академия. През 1908 г. става монах и е ръкоположен за йеромонах. Изпълнява важни църковни послушания. След революцията от 1917 г. при отстъплението на белогвардейската армия в Крим е хиротонисан за епископ (с титлата Лубенски) в 1920 г. в Симферопол.
Неговото архиерейско служение преминава почти изцяло в България, където пристига с емигрантската вълна в 1921 г., и близо 30 години обгрижва духовно както руските емигранти, така и множество българи, в това число и духовници. Той оглавява руските православни общини в България от 1921 до кончината си в 1950 г. Това са години, когато Българската църква е в схизма, светският дух настъпва, вярата изстива и личност с духовния ръст на св. Серафим идва по Божи промисъл да утвърди вярата и да даде упование сред тежки изпитания.
На 26 февруари 1950 г., на празника Тържество на Православието, владиката завършва земния си път.
Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София, където и до днес вярващи от близо и далеч отправят към него молитви за помощ и свидетелстват за неговото чудотворно застъпничество.
Св. Порфирий, бил родом от Солун и живял в ІV век. На 20 г. оставил богатия бащин дом и заминал за Египет, където приел монашество. След като прекарал пет години в Скитската пустиня, посетил Йерусалим, с благоговейна любов се поклонил на светите места и се поселил в Йорданската страна, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви. След няколко години Порфирий тежко заболял и помолил един познат човек да го заведе в Йерусалим. Там той всеки ден посещавал храма "Възкресение Господне" и се покланял на светия Кръст, като понякога допълзявал да светите места. Един млад монах, като видял неговия труд и страдания, започнал да му прислужва. По негово поръчение монахът отишъл в Солун и донесъл оттам неговата част от наследството, оставено на Порфирий от баща му. Порфирий раздал всичко на сиромасите и на бедните манастири.
Скоро след това Порфирий бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази скъпоценното дърво - Кръста Господен. Свети Порфирий управлявал Газката църква 25 години. Умрял в 401 г.
