Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвал е в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.
Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: "В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!" И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.
Св. Йоан Постник управлявал Църквата във време на император Анастасий и починал в 595 г.
Св. Павел управлявал църквата като патриарх само 5 години. Като видял засилването на иконоборческата ерес, той се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир. До самата си смърт св. Павел не преставал да влияе чрез своите внушения и убеждавания за възстановяването на иконопочитанието. Умрял в 784 г., като малко преди смъртта си приел велика схима.
На тоз ден Българската православната църква отбелязва и пренасянето на мощите на Св. Александър Невски. Първоначално той бил погребан в манастира Рождество Христово във Владимир. През 1724 г. по заповед на Петър I мощите на Александър Невски, канонизирани, са тържествено пренесени в Александро-Невския манастир (от 1797 г. - манастир) в Санкт Петербург.
