Христовият мъченик Агатоник живял в Никомидия при царуването на император Максимиан. Той отвръщал елините от поклонение на идолите и ги привеждал към Христа. Бил задържан за мъчения от комита Евтолмий. Когато този комит, изпратен от императора в понтийската област, за да измъчва християните, след като плувал с кораб, пристигнал на едно място, наречено Карпин, намерил там свети Зотик и неговите ученици, които изповядвали Христа. Евтолмий осъдил учениците му на кръстна смърт, а свети Зотик взел със себе си.
Като се върнал в Никомидия, той задържал Принципс, научен на светата християнска вяра от свети Агатоник; като го вързал заедно с Агатоник, Зотик и с други християни, сред които били Теопрепий, Акиндин и Севириан, той завел всички в Тракия, където пристигнал и самият император, за да предаде там всички на мъчения.
Когато светиите се намирали в областта Потама, комитът предал на смърт свети Зотик, Теопрепий и Акиндин, тъй като те вече не можели да ходят, поради получените по-рано рани и язви.
А като пристигнали в околностите на Халкидон, комитът предал на смърт свети Севириан, който дръзновено изповядал Христа; а другите мъченици заедно със свети Агатоник завел във Византия и там ги измъчвал известно време; после заедно с тях пристигнал в Силимврия, на едно място, наречено Амус, защото там пребивавал Максимиан.
Там светият мъченик Агатоник, а също и всички християни, доведени с него от Никомидия, били изтезавани и измъчвани за последен път, след което били осъдени на смърт и посечени, като пострадали за името на Христа.
В същия ден се чества паметта на преподобна Антуса, на свети свещеномъченик Атанасий, епископ и на двамата слуги на Антуса - Харисим и Неофит.
Света Антуса, дъщеря на богати родители от град Селевкия, след като приела кръщение, се подвизавала 23 години в пустинята. Атанасий, епископ на Тарс Киликийски, който кръстил света Антуса, бил посечен с меч при царуването на Аврелиан (270-275); от същата смърт загинали и Харисим и Неофит, които се кръстили заедно с господарката си. Света Антуса се преставила в мир дълго време след тяхната мъченическа кончина след повече от 20 години.
