Свети Евмений се отказал от имуществото си и го раздал на бедните, като помнел колко трудно е за богатия да влезе в царството Божие, и се отдалечил в манастир. Чувствителната му душа откликвала на всички нещастия на ближните. Бил баща на сираци, опора на бедни и слаби, утеха на скърбящи, целител на страдащи.
Главните му добродетели били състраданието и смиреномъдрието. Бил проникнат от истинско миролюбие. Следвал в живота си заветите за любов и всеопрощение. Прославил се и с дар на чудотворство.
Заради мъдростта и благочестието си бил поставен за епископ на Гортин – град на остров Крит. Там той учел духовните си чеда преди всичко с дело, като с чистия си и богоугоден живот бил образец за цялото стадо, а после започнал да ги поучава и със слово.
В негово време светата Църква била вълнувана от нечестивата ерес, наречена монотелитство. Еретиците монотеисти учели, че Богочовекът Господ Иисус имал само божеска, но не и човешка воля.
Верен пастир на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да запази мира в Църквата. Твърд противник на ереста, той употребил много усилия отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата.
Враговете му го наклеветили пред властта. Бил заточен в Тиваидската пустиня, гдето и починал. Тялото му било пренесено в Гортин и там погребано с чест.
