
Свети Кир бил дълбоко вярващ християнин и като лекувал с огромен успех различни болести от никого не приемал никаква награда за своите трудове. Малко се ползувал от рецептите на именитите светила на древната медицина Хипократ и Гален, а вдъхновено благовествал учението на Господа Иисуса Христа и внушавал на всички, че основната причина за болестите са греховете, които предизвикват тежки страдания на тялото и още по-тежките страдания на душата.
Лекувал повече с чудотворна молитва, отколкото със средствата на тогавашната медицина. Благодарни за своето излекуване и удивени от истините на неговата евангелска вяра, мнозина от жителите на град Александрия станали възторжени проповедници на християнската вяра. По време на гонението на император Диоклетиан Кир се оттеглил в Арабийската пустиня, където приел монашество. Получил и дара на чудотворство, нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и големи множества народ масово приемали християнството. Чул за него и младият воин от град Едеса Йоан, който потърсил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател.
Изцерили хиляди хора, обърнали много езичници към Христа, двамата безсребреници и чудотворци се увенчали с мъченически венец. Те били обезглавени заради подкрепата, която оказали на боголюбивата Атанасия и трите ѝ дъщери - Теоктиста, Теодотия и Евдоксия, подложени на жестоки изтезания заради Христовата си вяра.
Това станало в 31-ия ден на януари. Тайни християни взели телата им и ги погребали с почит в отделни гробове в църквата "Свети апостол и евангелист Марк": В единия гроб - светите мъченици Кир и Йоан, а в другия - света Атанасия и дъщерите ѝ.
Техните свети мощи били пренесени в църквата в родния град на Кир Канопа, където над тях продължавали да стават чудеса и изцеления.