Като един от дванадесетте апостоли след деня на Петдесетница и той се заел с мисионерска дейност. Неговите проповеди започнали от Йерусалим и Палестина и продължили в много други близки и далечни страни. Бил заедно с апостол Андрей Първозвани в Едеса. Също ходил на проповед в Газа, Елевтеропол и по всички други, определени от жребия му места. Бил продължително време в Египет. Престоял доста време в град Острацин, където запечатал своите апостолски подвизи с мъченическа смърт. Бил разпънат на кръст.
Животът на Св. Яков Алфеев бил изпълнен с премеждия и страдания. Светецът умрял като мъченик, разпънат на кръст за назидание на добродетелните християни.
На този ден Църквата почита и преподобните Андроник и Атанасия. Те били съпруг и съпруга и живеели праведно в Антиохия през V век. Грижели се редовно да спасяват от скърби ближните наоколо. Имали постоянни грижи за болни, странници, бедни. Добрите си дела придружавали с молитва и постническо въздържание.
В това време, когато се грижели да утешават другите, техните собствени деца – Иван на 12 години и Мария на 10 години – заболели тежко и починали. Всички жители на Антиохия споделили скръбта на родителите. Сам архиепископът с многобройно духовенство, при стечение на голямо множество богомолци, извършил погребението на децата при храма "Св. мъченик Юлиан".
Атанасия била неутешима в скръбта си, макар че й било изразено толкова топло съчувствие. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала желание да се върне у дома си. Тогава в чудно видение пред нея се явил небесен вестител ѝ казал, че децата ѝ са в блажено състояние в небесната обител. Майката се зарадвала и се върнала у дома си да сподели тая радост със съпруга си. Възрадвани така силно с небесната радост, двамата съпрузи решили да се откажат от всички земни радости и да посветят остатъка от живота си изцяло в служба на Бога.
Андроник бил по професия златар. Разполагал с доста земни блага. Той и съпругата му Атанасия се отказали от тях, напуснали града и тръгнали за Йерусалим. Поклонили се на светите места и се запътили към град Александрия. По пътя срещнали подвижник Даниил. По негово благословение решили да водят монашески живот.
Атанасия постъпила в женския манастир на остров Тавена – остров в реката Нил. Андроник пък се поселил в скита, където се подвизавал старец Даниил, където прекарал 12 години в безмълвие, трудове и молитва. 12 години Андроник нищо не чул за жена си Атанасия.
Един ден, когато се отправил за ново странстване с благочестива цел, двамата се срещнали. Атанасия била облечена в мъжки дрехи и съпругът ѝ не я познал.Те решили да пътуват заедно, но в пълно мълчание.
Така двамата съпрузи извършили своето второ пътешествие по светите места, а след това се върнали в скита при старец Даниил. Получили благословението му и решили да останат в обща килия, но при условие да пазят безмълвие и живели заедно цели 12 години
След дълги години Атанасия, известна в скита и в цялата околност под името монах Атанасий, се разболяла тежко. Малко преди да умре, тя предала на стареца Даниил писмо с молба да го предаде на съпруга ѝ Андроник. След погребението от писмото станало ясно, че в килията с Андроник живяла жена му Атанасия.
Обхванат от дълбока скръб по любимата си съпруга, преподобни Андроник живял след това само 7 дни. По предложение на блажения старец Даниил погребали Андроник до нейния гроб.
