В онези години някои християнки решили да напуснат големия град и напълно да се посветят на Бога. Затова те се заселили недалеч от град Рим и образували първата девическа обител в онези земи. Избрали за своя наставница в духовния живот една възрастна и мъдра жена на име София, която била известна на всички със силната си вяра и голямото си благочестие.
Под нейно ръководство жените водили строг живот, отдадени на молитва и труд за своята издръжка, и за подпомагане на бедните в околността. Постепенно малката обител станала оазис на Христовата любов към отрудените и обременените хора.
Под прякото наставничество на София там от малка се възпитавала и една девойка на име Анастасия, останала без родители на тригодишна възраст. София я прибрала при себе си и станала за нея втора майка. Грижила се за възпитанието и образованието ѝ, като същевременно я научила на християнските истини и евангелските добродетели.
Анастасия пораснала в монашеската общност на София и правела силно впечатление не само с красотата и образованието си, но и с благородния си характер. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена.
Когато Анастасия станала на 20 години, правела силно впечатление със своята чудна красота. Много знатни римски граждани я искали за съпруга, но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети изцяло на Бога.
По същото време император Деций започнал жестоко гонение на християните. По негова заповед подложили на мъчения и красивата Анастасия. Един християнин на име Кирил подал два пъти вода на изнемогващата мъченица, заради което бил наказан със смърт. Осакатеното тяло на светата девица било обезглавено и хвърлено вън от града. Ангел се явил на София и ѝ разказал за станалото.
Тя отишла на мястото, където било простряно тялото на мъченицата. Но престарялата София нямала сили да погребе тялото на Анастасия и плачела над него. Помогнали ѝ двама християни и благоговейно погребали тялото на света Анастасия Римлянка.
