В средата на ІІІ век, при император Деций, било повдигнато жестоко гонение против християните. Принуждавали ги да извършват кървави жертвоприношения на езическите идоли, а несъгласните били предавани на страшни изтезания.
Веднъж във Витиния (Мала Азия) един християнин на име Парамон, като видял мъченията на своите едноверци, извикал: "Колко невинни страдат за това, че не искат да се поклонят на бездушните идоли!" Веднага го затворили, проболи му езика и след това го промушили с копия. Заедно с него също убили 370 християни.
Той пострадал в 275 година. При гонението на император Аврелиан. Завистливци донесли за него на управителя Феликс, че е християнин, и Филумен не отрекъл това. Тогава забили в ръцете и нозете му гвоздеи и го карали да тича. Изтощен от изтеклата кръв, той починал.
Св. Акакий бил ученик при един зъл синайски старец. Той живял при него в строго послушание и починал твърде млад. Когато старецът съобщил за смъртта му, един подвижник не повярвал. Той отишъл на гроба на Акакий и оттам чул отговор “Не сум умрял, отче. За послушния е невъзможно да умре”. Тогава старецът се покаял и прекарал останалия си живот в усамотение до гроба на светеца.
