Заради вярата си двамата с Юстина били подложени на мъчения и посечени с меч в Никомидия в III век, по времето на император Декий. Телата им били отнесени в Рим и предадени на Руфима, родственик на императора. Тя ги погребала с чест. При гроба на Юстина ставали изцерения.
Подвигът "юродство заради Христа" намира оправдание в думите на св. апостол Павел: "Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога". Тъй че юродивите заради Христа съзнателно взимат вид на безумни човеци, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат "от долен род" на тоя свят, презрени, измет на света, да намерят милост в очите на Господа.
Светата Христова църква знае много такива юродиви. Такъв бил и св. Андрей, просиял като юродив в Цариград през девети – десети век.
Св. Андрей Юродиви - раб у Теогност в Цариград. Освободен, живял в цялостна мизерия. Търпял презрения, смятали го за безразсъден. Прозорлив, просиял в духовни подвизи. Починал в 911 година.
Много страдал и св. Андрей Юродив, но бил утешаван с много видения и откровения, а накрая Господ гo удостоил и с такова неизказано блаженство, че както св. ап. Павел и св. Серафим Саровски, още през земния си живот бил възнесен до третото небе.
По време на молитва във Влахернския храм именно блажени Андрей видял Пресвета Богородица, покриваща молещите се със Своето покривало. Той починал в 911 година.