Св. Пантелеймон живял през 3 век и 4 век, родом от град Никомидия (днес Измит на азиатския бряг на Мраморно море, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон (от гръцки – Лъв във всичко), а когато се покръстил, приел новото си име Пантелеймон ("всемилостив").
Бил ученик на знаменития тогава лекар Евфросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който обаче заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове.
Още в Първата българска държава почитта към св. Пантелеймон е била голяма. Това показват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били създадени също медицински школи и лечебници.
Великомъченик Пантелеймон е почитан и от Православната, и от Римокатолическата църква.
На този ден Българската православна църква отбелязва и Светите Седмочисленици- събирателно название за светците, почитани като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата - светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под името Седмочисленици.
След смъртта на свети Методий (885 г.), прогонени от Моравия, свети Климент заедно с другите ученици дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа. Свети Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. В 896 цар Симеон г го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид. Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.
