Арианството било осъдено на Първия вселенски събор, станал в Никея в 325 година. По-късно обаче то се усилило наново при царуването на император Констанций (337-361 г.).
Тогава се започнало гонение против православните. Мнозина претърпели изтезания, умрели мъченически за светата вяра. Цариградският архиепископ Павел бил свален и изгонен. Мястото му заел арианин. Арианите възтържествували и ревностно се стараели да разпространяват своето лъжеучение. Привържениците на Павел били жестоко преследвани.
Сред гонените за светата вяра в Исус Христос особено се славели четецът Маркиан и иподяконът Мартирий. Двамата били жители на Цариград.
Те твърдо държали за божествените догми на светата Църква. Чрез проповед и наставления се стараели да предпазят християните от опасните заблуждения. Господ ги надарил с мъдрост и красноречие, с които силно въздействали на християните.
Като видели колко е силно влиянието на Маркиан и Мартирий, властващите ариани започнали да употребяват всички средства, за да ги привлекат на своя страна. Те им предлагали пари. Обещавали им ходатайство за милост пред императора. Но благочестивите християни твърдо и решително отхвърляли всичко. За тях светата истина била по-скъпа от всички земни блага. Те по-скоро били готови да умрат, отколкото да приемат едно учение, което хулело Господ.
Арианите ги осъдили на смърт, а християните погребали с чест телата им.
Св. Йоан Златоуст, в качеството си на цариградски архиепископ, построил над техните мощи храм „Св. мъченици Маркиан и Мартирий“.
