От младини Прокопий се отдал на постнически живот и подвижнически трудове, за да пречисти сърцето и духа си, преди да се издигне към Бог.
По време на гонение срещу иконите от страна на император Лъв Исаврянин (717-741 г.). Прокопий се вдигнал в защита на иконите, като доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство, тъй като християните знаят, че кланяйки се пред иконите, те не се кланят на мъртва материя, а на живите светци, които са изобразени на иконите. Поради това Прокопий зверски бил мъчен, бит и с желязо стърган.
След гибелта на Лъв Исаврянин, иконите били сложени отново в църквите. Прокопий се върнал в своя манастир, където прекарал останалите си дни в мир. В дълбока напреднала възраст той се преселил в небесното царство, където съзерцава ангелите и светците, чиито ликове почитал на земята.
В църковната история той е смятан за един от най-ревностните защитници на иконите. До смъртта си светецът живял в манастир, отдаден на смирение и молитва към Господ.
Заедно със свети Прокопий се подвизавал с нравствен героизъм и страдал ученикът му Василий, чиято памет се чества на 28 февруари.
