Преп. Макрина се родила в семейство с още 9 деца и получила християнско образование. Сгодили я за заслужен юноша, само че той умрял и с цел да не промени на паметта му, избрала да живее в безбрачие. Помагала при развъждането, възпитанието и образованието на по-малките си братя и сестри. После Макрина и майка ѝ се отдръпнали в манастир. Заради живота си в строго самоограничение Макрина била удостоена с дара на чудотворството.
Тя била най-голямата дъщеря на своите благочестиви родители Василий и Емилия и сестра на св. Василий Велики. Семейството било твърде голямо: четирима синове и шест дъщери, всички възпитани в християнско благочестие.
Макрина израстнала и станала на 15 години. В целия град нямало девойка, равна на нея по красота. Всички познавали нейната кротост, благонравие и трудолюбие. Много момци й предлагали да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни предимства, към богатство и знатност. Но се намерил момък, който съединявал в себе си всичко: и добродетели, и богатство, и знатност. Те сгодили за него дъщеря си, но поради нейната младост сватбата била отложена за известно време. На Господа било угодно да изпита девойката чрез скръб: малко преди деня, определен за сватбата, нейният годеник починал. Макрина нежно го обичала и неговата смърт била тежък удар за нея. В голямата си скръб тя решила да не се омъжва за друг и да остане до края на живота си девица.
Скърбейки за тежката загуба, Макрина не позволявала на тъгата да я отвлече от нейните задължения. Помагала при отглеждането, възпитанието и образованието на по-малките си братя и сестри. После Макрина и майка се оттеглили в манастир.
Добродетелната св. Макрина служила на бог вярно и неизменно през целия си живот.
Преп. Дий побеждавал дявола с непрекъсната молитва. Родината на преподобния била Антиохия Сирийска. Той произлизал от родители християни. Бил учтив в благочестие. От млада възраст почнал да прави постнически героизъм, наставен от боговдъхновени мъже към благодетелен отшелнически живот. Много се борил с невидимия зложелател – дявола, и с по-близкия зложелател – личната плът, въвеждаща душата в сексапил. Побеждавал дявола с непрекъсната молитва, а плътта си надвивал с пост и бдение. Той се хранел малко, и то не всеки ден, а през ден или два, а постоянно и цели седмици изкарвал без храна и без сън. Като покорил себе си с такова самоограничение, като победил духовния зложелател, той достигнал високата степен на безстрастния живот и станал чисто жилище на Светия Дух; в него се вселила Божията берекет и той станал човек мощен и на дело, и със слово – правел чудеса, упътвал мнозина към избавление и посредством него се славел небесният Отец.
Той живял дълго време в Антиохия, след което Бог във привидение му наредил да отиде в Константинопол, с цел да принесе още по-голяма изгода на хората. Отначало той не повярвал на видението и се страхувал, няма ли тук някакви демонски козни, тъй като знаел, че и дяволът може да се преобразява в ангел на светлината.
