Висарион се отрекъл напълно от светския живот, избрал уединението, поста и молитвата. През целия си живот светията не придобил нищо земно и материално. Бог го удостоил да стане велик чудотворец и той се уподобил на древните свети пророци - вършил разни чудеса, изгонвал бесове и лекувал.

Подвизавайки се неотклонно в аскетически и духовен живот и достигнал високо духовно съвършенство, преподобни Висарион починал в дълбока старост в края на V век.

Преподобни Иларион Нови живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717–741 г.) и неговия син Константин Копроним (743–775.г.).

Той приел монашество още в ранна младост и постигнал големи духовни висоти и благодат да върши дивни чудеса: в сушаво време низвел изобилен дъжд, парализирана ръка раздвижил, на слепец дал зрение, хроми прохождали по негова молитва.

Заради непоколебимата си вяра и защита на иконите, по заповед на императора преп. Иларион бил затворен в мрачна тъмница, където го измъчвали с глад и жажда.

Монасите от манастира, на който преподобният бил игумен, дошли при царя и започнали да го умоляват да върне отеца и обещали да се подчиняват на волята му.

Императорът се зарадвал на това обещание и им върнал игумена. Светият се завърнал в обителта и преживял тук една година. но когато владетелят разбрал, че монасите са го измамили, изпратил войници в обителта и наказал монасите.

Преподобният Иларион отново бил хвърлил в тъмница, но Христовият страдалец не се подчинил на еретиците. Той още три години и мъдро управлявал своите ученици, той се преселил при Господа.