През 5 век в Александрия живяла млада и красива жена на име Теодора Александрийска. Тя била щастливо омъжена, но случило се така, че изневерила на своя съпруг. Деянието ѝ останало скрито, но съвестта непрекъснато я укорявала. Затова решила да изкупи своя грях, тайно напуснала съпруга си и облечена като мъж отишла да се замонаши в мъжки манастир, за да се бори с изкушението.
Приела мъжкото име Теодор. Там показала голямо послушание, неуморно работела, дори повече от всички монаси. След две години на тежък труд, молитва и пост обаче монахът Теодор (т.е. Теодора) бил наклеветен от злонамерени хора, че е блудствал с жена. Те дори донесли едно пеленаче, което изоставили пред вратата на манастира с обвинението, че е негово (всъщност нейно).
За да не се разкрие, смирената Теодора понесла клеветата, взела бебето и се заселила недалече от манастира в бедна колиба да го отгледа като собствено. Защото си помислила, че и това детенце явно е плод на прелюбодейство или блудство. Цели седем години сред несгоди и оскъдица тя се грижила за детето. Понякога ѝ помагали с храна хора от околните селища, пастири ѝ давали мляко за детето. Накрая отново била приета в манастира, където момчето било поверено на учители заедно с други сирачета. Това момче по-късно също станало монах в обителта, където бил отгледан и образован.
Теодора пък продължила още няколко години да се подвизава примерно като монах Теодор, докато накрая се упокоила.
Тогава при подготвянето на тялото ѝ за погребение се разкрило, че този смирен и много усърден монах Теодор, понесъл толкова несправедливи упреци и клевети, бил жена.
