Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си. Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но стремежът към усамотение го върнали отново в Парория, където приел велика монашеска схима с името Ромил.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г., св. Ромил бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, където починал на 16 януари 1375 година.
Свещеномъченик Дамаскин бил родом от Габрово, Търновска епархия. Той напуснал отечеството си, пристигнал в Света Гора където приел монашество в манастира Хилендар и по-късно възведен в сан игумен на обителта. Дошъл в България, в град Свищов, по манастирски дела. След като изпълнил поръченията и потребите на манастира трябвало да се завърне в Света гора, както и да събере дълговете и на някои турци.
Но те не само не пожелали да заплатят, но му отнели и онова, което той имал в манастирската килия. Освен това решили да оскърбят смирения монах и тайно въвели в килията му една туркиня с подозрително поведение, оставили я вътре в монашеското жилище. Нападнали килията, разбили и като намерили туркинята вътре, вързали невинния Дамаскин. Разграбили още каквото могли и го представили в турското съдилище като виновен, че похитил агарянска жена.
Управителят на града разбирал, че всичко това е клевета, и се опитал да оправдае невинния монах. Но крясъците на разярената турска тълпа надделели и въпреки съда и законите, те го повели към бесилото. За да се избави от смъртта му предложили да се отрече от Христа и да признае Мохамед. Но страдалецът категорично отказал да се отрече от своята вяра и приеме техния закон, заради което го обесили в 1771 г.
