Преподобният Лазар бил роден в село край град Магнезия в Западна Мала Азия (днес в Турция) в средата на Х век. Получил образование в близък манастир и после, воден от желанието си да посети Светата земя, заминал за Йерусалим. Той посетил и се поклонил на всички светини там. Накрая се установил в манастира "Свети Сава Освещени", където станал монах, а след време бил ръкоположен и за свещеник. Но след десетина години, при поредните набези на арабите, които осквернявали храмовете и манастирите, той бил принуден да избяга обратно в родния си край.
След като се върнал в родината си, започнал тежък живот в една необитаема планина в Галисия, недалече от град Ефес. Там построил храма "Възнесение Христово". Отначало преподобният живеел сам в килия, но по-късно около него се събрали други монаси и се образувал манастир. Тогава свети Лазар издигнал една каменна колона (на църковнославянски език наричана стълб; оттук идва и определението "стълпник"), и живял на върха ѝ в уединение и молитва. Бог му дал благодатни сили да върши и чудеса.
След като се подвизавал така дълги години, той се упокоил в дълбока старост през 1054 г.
Светите 33-ма мъченици от град Мелитин в Мала Азия (днес Малатия в Турция) са пострадали за вярата си в Иисус Христос. Всички те били от област Кападокия. За първия от тях, Йерон, се знае, че бил от Тиана в Кападокия. Имал двама братя. От малки останали без баща, но майка им ги отгледала и възпитала в християнската вяра и добродетели. Те станали пример за много хора, които повярвали в Спасителя Христос. Но когато започнало гонението при император Диоклетиан, Йерон, братята му и още 30 други християни, били заловени и обвинени, че проповядвали друга вяра и отклонявали много хора от официалния култ, което се смятало за държавна измяна. След ужасни изтезания всички били обезглавени в 298 г.
