Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живеели в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е областта Витиния, в северозападната част на Мала Азия.
Те били християнки още от най-ранни години.Почувствали влечение към съзерцателен живот. Породило се в тях желание да служат на Бога в чистота и девство. Затова напуснали родителския дом, дошли в Никодимия и оттук се отдалечили на един висок пустинен хълм, недалеч от планината Пития, при топлите минерални води.
Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворството. Водели при тях болни от различни болести. С гореща молитва те ги изцерявали. Помагали на всички страдащи. Из всички области наоколо се заговорило за тях. Навсякъде станали известни като дивни церителки и помощнички на хората в бедите и неволите им.
По това време забушувало жестоко гонение против християните. Управителят на Витиния – Фронтон, узнал за светите девици и ги повикал при себе си на съд. Присъстващите на разпита били удивени от ангелската красота на лицата им, озарени от благодатта на Светия Дух.
Управителят се обърнал към тях с ласкави думи и щедри обещания за охолен живот , за да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христа. Но най-голямата сестра - Минодора, заявила, те са призвани да служат на истинския бог и не се нуждаят от дарове и почести. Не искат да се омъжват, защото чрез вярата и любовта си са се съединили навеки с Господа Иисуса Христа – тяхната чест, слава и богатство.
Така отговорили и другите сестри. Всички решително заявили, че са готови по-скоро да претърпят най-люти мъчения, отколкото да се отрекат от Господа.
Дълго ги убеждавал управителят – ту им описвал радостите, които ги очакват, ако се отрекат от Христа, ту ги заплашвал с най-ужасни мъчения, ако продължават да изповядват вярата си в Спасителя.
Девойките останали верни на своята изповед. Управителят видял, че са напразни усилията му да ги склони да се поклонят на идолите. Затова заповядал да отведат двете по-малки сестри в затвора, а по-голямата – Минодора – да бият и мъчат. Били девойката два часа по цялото тяло, докато издъхнала.
Четири дни след това мъчителят извикал при себе си по-малките сестри – Митродора и Нимфодора. Показал им разкъсаното тяло на сестра им и наново почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, за да не ги сполети същата участ.
Като видели мъртвото тяло на сестра си, у девиците се възпламенила още по-голяма ревност към Бога и те в един глас извикали към нея, че е благословена, защото е удостоена да бъде увенчана с мъченически венец и да влезе в чертога на Небесния Жених.
След това се обърнали към управителя и една подир друга му казали, че са готови да последват съдбата на сестра си, но не и да се преклонят пред лъжливи богове. Митродора и Нимфодора били също жестоко мъчени. Накрая били удостоени също с мъченическа смърт.
В неукротимия си гняв към мъртвите, Фронтон заповядал да запалят огън и да хвърлят в него телата им, за да изгорят. Но паднал гръм от небето, който го поразил заедно с всичките му слуги. Проливен дъжд угасил огъня.
Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб близо до топлите води. Това станало между годините 305 и 311. По-късно над гроба им била издигната църква. Наречена била с техните имена – Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора.
