По време на своето детство, Галина била много палаво момиченце и често била част от момчешките компании. В младежките си години ставала доста кокетна и около нея винаги имало много ухажори. В зрелите си години, Галина се превърнала във властна и доста твърда жена и затова често има голям успех в бизнеса си. Приятел била само с тези, от които можела да извлече полза. Била е пряма и казвала каквото мисли, дори когато осъзнавала, че може да нарани човека срещу себе си.
Като съпруга винаги правела забележки на съпруга си и редовно му показвала недостатъците. С нея можел да живее само човек, който искрено и предано я обичал. Била е изключително ерудирана.
Свети страдалец Кодрат се родил и възпитавал по време на жестокото гонение против християните от нечестиви царе и князе. Христовите изповедници били подлагани на ужасни мъчения; заради това доста вярващи, боейки се от непоносимите мъчения, оставяли градовете, жилищата и имуществото си. Бягайки, те се скривали в планините и пустините, с цел да запазят невредима светата религия в Христа, приемайки по-добре да живеят със зверовете, в сравнение с нечестивите идолопоклонници.
В тези тежки времена една благочестива жена на име Руфина, избягала от Коринт в пустинята заради боязън от мъченията и там се криела в непроходими места. По време на бягството от града, Руфина била бременна и когато пристигнало време, родила в пустинята младенец от мъжки пол и по-късно, като претърпяла още няколко дни, умряла. Но Бог не оставил осиротелия младенец и станал за него татко и майка, педагог и пазител. По заповед на Всевишния Бог отвисоко се спускал облак и стелейки се по земята, от него излизала сладка роса на устата на младенеца. Така облаците хранели детето като с мляко или мед до тогава, до момента в който не поотраснал и не почнал самичък да се храни с пустинни треви.
Така, сходно на свети Йоан Кръстител, младенецът живеел в пустинята, защитаван от Бога, наставляван и вразумявай в богопознанието от Светия Дух. Вече в юношеска възраст, той бил открит от вярващи хора; те го завели в града, където се учел да чете книги и усвоил лечебното изкуство. Но той не толкоз лекувал заболяванията със своите знания, колкото ги изцелявал с дадената му свише берекет. Тъй като от детство бил свикнал към пустинното мълчание, той изключително се стараел да се отдалечава от човешката суетност: обичайки уединението, огромна част от живота си прекарвал в планините и пустините, отдавайки се на богомислие. Когато идвал по някаква работа в града, на всички дарявал неизброими богатства, лекувайки телесните заболявания и с Божие слово изцелявайки душевните недъзи. Но той не задълго оставал в града, бързайки още веднъж към приятното за него пустинно усамотение, в което и се доближил към старостта. Тук, в пустинята, при него идвали, обичащи го в Христа, искащи да се насладят на типа на светолепното му лице и да получат напътствие от неговите боговдъхновени беседи; каквито били Киприан, Дионисий и Анект, Павел и Крискент, които дружно с него пострадали за Христа.
