Иларион произхождал от благочестиви родители и още от дете бил възпитан в християнската вяра. Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст Иларион станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот. На смъртното си легло игуменът на светата обител завещал на братята да го приемат като свой нов игумен. Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво.
Станал широко известен със светия си живот и мнозина идвали при него за съвети, други заживели в манастира под негово ръководство. Във време на голям глад с неговите молитви житниците на манастира се напълнили с пшеница, с която хранел не само своите, но и чуждите хора, които търсели при него за помощ.
По внушение на Божията Майка, българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ в град Мъглен в Македония. В онова време градът бил известен с много привърженици на разни ереси - богомили, павликяни, манихеи.
Св. Иларион започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседите си разкривал същността на православната вяра и изобличавал лъжеученията. Тези негови проповеди озлобили толкова силно еретиците фанатици, че веднъж едни от тях го пребили до смърт с камъни. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете ме и мнозина от тях приели православното учение. Св. Иларион починал на 21 октомври 1164 година. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.
В 1206 г. българският цар Калоян понесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново. При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни на столицата ги скрили в някакво подземие, гдето те дълго стояли. Като станали скоро след това господари на Българската църква, гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград. Не е известно къде се намират сега тия свети мощи.
Според житието, свети Иларион бил монах отшелник (анахорет), наречен Велики заради това, че бил пример на християнско подвижничество, велик чудотворец и лечител, баща на монашеството по Светите земи.
Родил се в Палестина, покрай град Газа. Изпратен от родителите си езичници да учи в Александрия (Египет), където приел Св. Кръщение и станал възпитаник на великия пустинножител и татко на монашеството - преп. Антоний Велики.
След време св. Иларион отпътувал за Палестина. Тук той и многочислените му възпитаници основали доста манастири. Бог го дарил с дара на чудотворството и той изцелявал заболели и обладани, възкресявал мъртви; смиреният му живот и плодородният подарък да лекува душата и тялото привличали към него хиляди хора.
Търсейки вглъбения живот и безмълвието, Иларион доста странствал, бил във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата доста езичници. Св. Иларион приключил земния си път в Кипър.
