Съгласно решение на Светия Синод от 16 март 2011 г., в катедралния храм "Св. Александър Невски" на 3 април същата година патриарх Максим в съслужение с митрополитите на Българската православна църква канонизира за светци загиналите българи в Батак заедно с тези, убити в Новоселския манастир "Св. Троица" в Априлци.
Историята е запазила само някои от имената на
Баташките мъченици - свещениците Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил
Тошев, Иван, Илия и други от Батак. Ето
имената на някои от тях: отците Петър Баташки и Нейчо Баташки, великомъченик
Трендафил (Тошев), който е печен жив, селските първенци Ангел Кавака, Петър
Горанов, Никола Поп Петров, пеленачетата Иван Георгев, Петра Вранкова, Петър
Димитров, Илия Кърколячов, Ангел Илиев, Яна Митева, Искра Георгиева, Писа
Димитрова, Катерина Димитрова, Катерина Станкова, Райна Стефанова и много други
младенци и деца на възраст 1-15 години (Нено, Рад, Цвета, Петко, Нона, Никола,
Рада, Станислав, Елена, Дина, Стойно, Парашкева, Милко, Андон, Галина, Лулчо,
Цанко, Ванчо, Стоянка, Дяля, Недяля), както и мнозина новомъченици, чиито имена
са скрити от нас.
Това е първата канонизация, която извършва патриарх Максим, откакто оглавява БПЦ от 1971 година. Последните канонизирани за български светци са Свети Паисий Хилендарски през 1962 и Софроний Врачански през 1964. Те са канонизирани от тогавашния патриарх Кирил.
На този ден Църквата отдава почит и на свети мъченик Николай Софийски. Според житието на светеца, Николай се родил в Янина, Епир. Бил обущар – личен, благочестив и трудолюбив, но като дошъл в София, османците почнали да го съблазняват да приеме тяхната вяра. Той бил твърд в православната си вяра и тогава османските големци решили с измама да го накарат да приеме тяхната вяра. Поканили го на обяд, сложили в кафето му приспивателно и като заспал го обрязали в мюсюлманския религиозен обред. Николай, като разбрал какво са сторили османските големци, избягал и една година се крил вкъщи.
Османците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказал. Тогава бил вързан и подложен на мъчения. Завлекли го при кадията, но той не го намерил за виновен и казал да го пуснат, обаче озлобялата тълпа го повлякла до местността Ючбунар и го убила с камъни на 17 май 1555 г.
