Речено – сторено. Рано сутринта съпругът на Света Теодора тръгнал за работа, а тя отрязала буйната си коса, облякла се като мъж и се запътила към мъжкия манастир. Вече било вечер, когато похлопала на входната врата. Вратарят съобщил на игумена, че млад мъж желае да постъпи в манастира. Игуменът отказал да приеме Света Теодора веднага и поръчал на младия мъж да спи вън от портите на Светата обител. През нощта разни демони обикаляли около младата жена, но Света Теодора не се изплашила.
На следващата сутрин била приета сред манастирското братство с името Теодор. Монасите се чудели на усърдието на младия монах, с което се моли, прави поклони и спазва всички манастирски правила.
Минали 8 години. Игуменът на манастира изпратил Света Теодора до града, за да купи жито за Светата обител. Поръчал на монаха ако закъснее, да спи в близкия до града манастир. Точно така се случило, но Света Теодора не подозирала, че в другия манастир ще й се случи много неприятна случка. Племенничката на игумена била в манастира и като видяла младия монах Теодор, влюбила се в него и го пожелала. Започнала да ухажва монаха, а Света Теодора нямало как да разкрие, че не е мъж. Въпреки това, успяла да отблъсне похотливата натрапница.
Минали 9 месеца и племенницата на игумена се появила в манастира, където Света Теодора живеела и заявила, че бебето, което е донесла, е от монаха Теодор. Игуменът не повярвал на обясненията и изпъдил Света Теодора с бебето извън манастира.. Не можела да се крие в близката гора или в пустинята, защото там живеели зверове и се настанила недалече в една колиба. Наблизо живеели пастири и давали мляко за бебето, за да живее. Монасите постоянно се подигравали на монаха за греха, който не е сторил.
Минали 7 години. Игуменът получил внушение Свише, че Света Теодора не е баща на бебето и той върнал обратно монаха в манастира. Настанили детето и мнимия монах в една килия. Минали години. Настанала страшна суша.
Всички реки и езера наоколо пресъхнали. Игуменът изпратил Света Теодора до един кладенец, за който се говорело, че не пресъхва. По пътя до кладенеца светицата постоянно се молела в кладенеца да има вода. Когато пристигнала, той бил пълен с чиста вода. Когато занесла на монасите, казала, че кладенецът не е пресъхнал, благодарение молитвите на игумена.
Минали още години, настъпили последните дни на Света Теодора. След като се простила с момчето, за което се грижела толкова години, Света Теодора предала Богу дух.
Игуменът получил видение, че монахът Теодор в същност е жена. Решил да провери бездиханното тяло и като видял женските гърди, започнал да ридае, защото осъзнал, че несправедливо прогонил праведната с бебето.
Момчето, за което Света Теодора се грижела, пораснало и станало монах с името Теодор. След години той бил избран за игумен на същия манастир.
