Гоненията, повдигани срещу императорите, които искали да заздравят властта си с налагането на държавна религия за всички поданици, не давали очаквания резултат. Вярата в Спасителя на света Иисус Христос все повече се разпространявала и привличала нови, и нови Негови последователи. Такава била и Агрипина. От млада възраст тя била възпитана в тази вяра и развила дълбоко християнско отношение към живота, посветила се в служба на своя Господ и Изкупител. Агрипина използвала цялото си имущество за подпомагане на бедните и за лечение на болните. Не създала свое семейство, но всички нуждаещи се от помощ и закрила били нейни братя и сестри, и чеда.
Винаги, когато църквата в Рим имала нужда, Агрипина била сред първите, които бързали да предложат своите ценни услуги. Тя предлагала не само материални, но и духовни блага, като поучавала другите на християнската вяра и водела множество души по пътя на истината и спасението в Христос. Тази удивителна дейност на Агрипина не можела да остане скрита задълго.
През 262 г. тя била изобличена пред властите, че подрива патриархалното поклонение на идолите. Доблестната християнка смело изповядала вярата си в Христос. Опитите да променят отношението й към езическите вярвания не дали резултат. Нито увещанията, нито мъченията я разколебали. Когато разбрали, че няма да убедят Агрипина, те я подложили на нови и по-жестоки мъчения. Тялото на мъченицата не издържало на изтезанията и тя предала на Бог светата си душа.
