Преди сватбата на Алексий му се явил му се Св. Павел, който му казал: "Този, който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен". Пред самия олтар Алекси погледнал кръста с угризения, след което безмълвно напуснал църквата, като изоставил всичките си близки. Прекарал 18 години в манастир в Сирия. Там станал много уважаван свети човек, чието тържествено и безмълвно посвещение често било тема на много дискусии не само между монасите, но и в обществото, на което служел.
Почти целия си съзнателен живот светецът, в името на своето обещание към Бога, прекарал в мълчание и укривал своята самоличност. Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, били прекалено жестоки и забулени в мълчание.
Званието "Божи човек" той получил след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога.
