Св. Давид е най-големият от четиримата братя Комитопули - синовете на комит Никола, оглавили борбата на българския народ срещу византийското завоевание след падането на столицата Велики Преслав и източните земи под византийска власт (971 г.).
Българското болярство, вярно на изконната древна българска традиция държавата да се управлява от "царския род" (в случая т.нар. Крумова династия), избрало четиримата Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за наместничество. Както изглежда, синовете на комит Никола били най-близките роднини на династията, може би по линия на Гаврил, брат на цар Симеон Велики.
През 976 г., използвайки неочакваната смърт на император Йоан І Цимисхи и избухналата във Византия гражданска война, Комитопулите преминали в решително настъпление. Давид ръководел направлението към Солун - в конкретната ситуация най-важният византийски център за агресия срещу свободните български земи. За нещастие, св. Давид загинал още в началото на движението по пътя между Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от една военна кампания в Солунско той бил коварно нападнат и убит от скитници власи, които явно сътрудничели с византийските власти.
Давид е един от типичните примери за народна канонизация, усвоена и от църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от 19 век. Паметта на Свети Давид, цар Български се отбелязва и на 27 юли – денят на Светите Седмочисленици.
Преподобният Давид Солунски бил родом в Месопотамия около 450 г. и живял в Солун през V-VI век. Щом навършил пълнолетие, дошъл в Солун и постъпил в манастир край стените на града. В обителта Давид с усърдие се отдал на молитва, пост и изучаване на Свещеното Писание.
След смъртта на игумена, монасите го избрали за негов заместник, но той отказал и решил да се подвизава по източния образец на стълпниците, само че не на кула, а сред клоните на едно бадемово дърво край манастирския храм. Така живял три години в строг пост и усилена молитва, смирено понасял всички изпитания на лятната жега и зимния студ. Много хора идвали при него за духовни съвети и го молели да се застъпва за тях в своите горещи молитви към Бог.
Около 540 г. Солунският архиепископ Аристид го помолил да отиде в Цариград и да ходатайства пред император Юстиниан Велики за правата на Солунска архиепископия. Преподобният Давид се подчинил и заминал за столицата с двама други монаси. Славата на подвижника отдавна била стигнала и до Цариград, така че той успял да получи от владетеля благоприятен отговор на молбата на архиепископа. Но на връщане престарелият монах издъхнал на кораба малко преди да пристигнат в пристанището на Солун.
Преподобният Давид бил погребан в обителта си. Мощите му се пазят в храма на манастира "Света Теодора" в центъра на града.
